Заедно за Берковица

Хората, които ме познават, знаят, че съм от онези, които не обичат да стоят безучастни и безпомощно да се оплакват и хленчат за каквото и да е. През съзнателните си години съм бил част от  различни проекти и граждански формирования, под една или друга форма съм осъществявал и различни еднолични инициативи. Всички те бяха колкото различни, толкова и общи. Съединителната линия между тях бе желанието и стремежът към промяна, несъгласието с апатията, непримиримостта с оплакването и липсата на инициатива и желание сред отговорните хора и институции да си свършат работата.

Така, в края на 2012г., беше поставено началото на едно гражданско движение, което днес, макар и малобройно, продължава да бъде коректив на случващото се в града под Ком, осъществява един след друг разнообразни проекти и инициативи и трайно се настанява в живота на Берковица и берковчани. През 2012г. започна да функционира „Заедно за Берковица“.

Първата инициатива на „Заедно за Берковица“ не срещна никаква подкрепа от страна на берковчани. Един от символите на град Берковица бе поруган за пореден път. Чешмата „Малинарка“ бе изрисувана и замърсена. След оповестяване на идеята, насрочване на ден и час за нейното провеждане, сякаш нищо не пречеше тя да бъде посетена от поне 10-12 човека. За съжаление това не се случи. Имаше само един ентусиаст в лицето на Радослав Григоров, с който вече 6-та година продължаваме да даваме скромната си лепта в името на настоящето и бъдещето на Берковица. Благодарение на подкрепата на Петя Генова – учител, журналист и общественик, инициативата беше популяризирана. Имаше малка надежда, че в рамките на следващите дни към нас ще се присъединят и други хора. Такива се появиха…

Едно от основните пера в дейността на „Заедно за Берковица“ е свързано със социалните инициативи, с готовността да помогнем на най-нуждаещите се, на тези, които са загърбени от всички. На онези хора, преживели несгоди и не получили усмивка от съдбата. Именно такава беше и нашата втора инициатива.

В началото на 2013г. в редовете на „Заедно за Берковица“ се вляха няколко наши приятели. Това е моментът, в който се появи и Даниел Недков. Заедно с него и Радослав сформирахме екип, който работи като добре смазана машина вече няколко години.

Знаехме, че домовете за деца и юноши винаги се нуждаят от помощ – финансова, материална или просто човешка. В тези домове живеят деца и младежи като всички нас, деца с изумително тежки истории, но изключително мили и добри очи, в които виждате човешкото. Ако се вгледате в тези деца може би ще видите неща, които няма да видите в обикновения човек. Защото забързани в делника, „осъдени“ да мислим и работим за „насъщния“, впили очи в земята, замислени и отчаяни, ние не искаме да погледнем напред, да си представим, че не материалното е това, което ни прави щастливи, а свободата от него, не осъзнаваме, че сами оковаваме себе си във веригите на битовизма, че разговорът с човека, седящ до нас, би открил нови светове и емоции. Впечатлени от историите на тези деца, ние искахме да помогнем, но нямахме финансовата възможност за това. Така решихме да наберем средства чрез подкрепата на нашите съграждани. Започнахме да продаваме кафе и топъл чай на берковчани на символична цена – стотинки. Бяхме подсигурили и каса за дарения. Температурите през деня бяха много под нулата и акцията не беше от лесните и приятни такива. Въпреки това, окрилени от идеята да помогнем на онеправданите, продължавахме напред. Неочаквано за нас, резултатите бяха отчайващо плачевни. Освен няколко лева, под формата на стотинки, имахме банкнота от 5.00лв. – дарена от малко момченце (ако някога прочете това – благодаря ти 🙂 ). Бяхме подпомогнати и от наша приятелка в чужбина, която дари сумата от 100.00 евро. Всичко останало беше дадено от нас, участниците в инициативата и от наши близки приятели. Въпреки неангажираността на берковчани, продиктувана от недоверие, вид циничност или от незнайно какво друго, акцията беше успешна, Със събраните средства закупихме различни санитарни продукти, според нуждите на ДДМУИ в град Берковица. Бавно, трудно, с много вяра и при минусови температури, идеята за гражданско обединение в името на града Берковица, неотклонно си проправяше път сред обезверените погледи на голяма част от нашите съграждани.

Различни инициативи започнаха да изплуват в умовете ни и няколко седмици след хуманитарната кампания  вече имахме ясно изграден календар с бъдещи мероприятия, които имаха за цел да покажат на обществеността, че ние сме тези, които коват бъдещето си, че то не зависи от институции и политици, а от самите нас и нашите действия. Бе поставен въпросът за построяване на паметна плоча на поета и революционер Христо Ботев. (Тук отварям малка скоба – малко известен факт е, че паметникът на Васил Левски в град Берковица, бе построен след предложение от Патриотичен съюз „Родолюбие“ – формирование, подобно на „Заедно за Берковица“, в което бях съосновател в периода 2004-2005г.) След подготвянето на идеен проект, схематичен чертеж и всички други изначални материали, представихме идеята си пред Берковица. Тя срещна частична подкрепа – само на думи, но не и на дела. Учудващо за нас, бяха много хората, които се опитаха да ни посъветват или заставят да заменим Ботев с някой друг – примерите бяха много и не мисля да ги изреждам. Не това е важното в случая. По-скоро нека се замислим върху това – защо, когато някой реши да прави нещо, инвестирайки лични средства, преминавайки през всяка една стъпка на закона, съобразявайки се с какви ли не държавни изисквания и процедури, винаги се намират хора, които, освен че не са активни по никакъв начин, не помагат за тази или друга кауза, започват да съветват какво трябва да бъде направено, как трябва да бъде направено, как твоята идея е глупава, лоша и защо ти не си прав, защо няма да успееш и т.н. – все в този сив контекст. Обикновено такъв тип хора „са винаги прави“, даровити, умни и подобен род суперлативи. Но това е така само в тяхното болно съзнание. На такива хора ние отговаряхме с въпрос – защо те не предприемат сходни действия, дали са помогнали по някакъв начин или дали биха помогнали за осъществяването дори на тяхната идея – не на нашата. Естествено – отговор нямаше и поради тази причина спряхме да водим подобна полемика в интернет. Продължихме организирането на идеята си, събирахме пари помежду си и калкулирахме бъдещите си действия. Точно тези калкулации спомогнаха да осъзнаем, че задачата ни беше непосилна за изпълнение в срока, поставен от нас. За организирането и изграждането на подобна паметна плоча бяха нужни няколко хиляди лева. Поради липсата на финансови средства и нулева подкрепа от берковчани и представителите на бизнеса в града, ние оставихме осъществяването на тази своя идея за идната година. През следващите няколко месеца не спирахме да събираме пари от себе си и да молим по един или друг начин за финансова помощ. И нека написаното тук спре най-накрая брътвежите на едни и същи хора – как това било надгробна плоча, как сме били откраднали пари и т.н. – къде бяхте вие, когато молехме за подкрепа, защо се крихте и не взимахте отношение, защо обещавахте, а после отказвахте срещи с нас и как днес, положили маските на лицемерието, плюете и обсъждате зад гърба ни. Удоволствие ли е за вас да живеете , сипейки хули и лъжи по другите и тяхното дело. Как живеете, бе…

Пролетта пристигаше в град Берковица и тревите бавно, но сигурно, обгръщаха една от забележителностите на нашия град – останките на крепостта „Калето“. Така краят на зимата откри една грозна гледка – един от символите на града беше осеяна с боклуци, обгърнат от тръни и дървета. Стартирахме информационна кампания, определихме ден и час и запретнахме ръкави. „Заедно за Берковица“ вече не се състоеше от 3-4 човека. Вече бяхме над 15. Приятели, организирани в една обща кауза и идея, хора които действаха заедно. Името на нашата организация вече придобиваше смисъл – всички работехме заедно за Берковица. След няколко часа, целият лесопарк бе изчистен, пътеката към върха на крепостта бе разчистена и обособена. Това бе първата ни кампания, свързана с „Калето“. От тогава до днес сме повторили това чистене многократно, продължаваме ежемесечно да изискваме от представителите на местната власт да си вършат работата и да стопанисват поверените им територии, не спираме да се опитваме да превърнем тези поляни и горски масив в едно китно място за отдих, разположено на няколко метра от центъра на град Берковица. Опазването на лесопарк и крепост „Калето“ са нещо повече от инициативи. Те са част от нашата организационна идеология. Те са „Заедно за Берковица“.

Следващата стъпка от това голямо начинание, бе поставянето на кошове за боклук. Незнайно защо такива нямаше по целия път към върха. Е, поставихме такива. Използвахме стари железа, които споихме и към които поставихме торби за смет – практика, използвана при почти всички екопътеки и високо в планината. За съжаление, може би и малко очаквано, няколко дни след това, тези кошове за боклук бяха откраднати. Коментарът оставям на Вас.

Може би се досещате, че освен кошове за боклук, по пътя към върха нямаше и пейка, на която да поседне и почине човек. Започнахме организация и по направата на пейки. След 18:00ч., в продължение на три дни, бяхме в парка, копаехме и сковавахме пейки под сенките на борове и стари орехи. Дни след това видяхме плода на нашия труд. Те се използваха. Уморени пенсионери посядаха на тях, за да починат и съберат сили за вечерната разходка. Младежи, излезли в горския парк, чоплеха семки и се смееха, поседнали или легнали на дървените конструкции. Понякога и влюбена двойка замечтано гледаше „плуващите“ в небосвода облаци. Пейките вече бяха част от нашия град. Те вече имаха своите истории и приятели. Но те също бяха разрушени. Два пъти ги поправяхме и сглобявахме. За трети път вече нямахме време. Въпреки това, ние видяхме, че има ли желание, има и начин. Да, трудно, в свободното си време, с лични средства. Сякаш забивайки поредния пирон в дъската на пейката, ние ковяхме собствената си съдба и бъдеще. Ние променяхме града. Макар и за малко сме променили и живота на някой пътник, поседнал на дъсчените пейки. ЗБ вече придобиваше друг смисъл – нещата се случваха по-лесно, по-бързо, с повече умисъл и с по-добро изпълнение.

В рамките на следващите години продължихме и продължаваме да чистим „Калето“, да следим колкото можем за негово почистване от тръни и дървета, да предлагаме и налагаме идеи за неговото облагородяване, но няма да се впускам в подробности , тъй като нещата се припокриват. И за да завърша с „Калето“ – днес, разхождайки се в парка може да поседнете на пейки, да има къде да изхвърлите боклуците си, да се запознаете с историята на крепостта, чрез специални информационни табла. Днес голяма част от нашите съграждани ни свързват с опазването на този парк, благодарят ни и ни окуражават да продължаваме с тези свои действия. Поради тази причина си струваха всички тези усилия, мръсотия, пот, драскотини и т.н. Защото оставихме нещо след себе си – нещо, което другите използват и от което черпят позитивни емоции. А това е всъщност „Заедно за Берковица“.

Винаги съм вярвал, че едно от най-важните неща за развитието на една държава и народ, е образованието и насърчаването към него сред подрастващите. Желаейки да подпомогнем и това, през 2014г. и 2015г. организирахме няколко литературни и творчески конкурса. Те бяха свързани с личността на Васил Левски, с българската писменост и просвета и други. Провеждаха се сред местните ученици и се радваха на многобройно участие. Награждаването на победителите в тях се провеждаше в едно с официалните чествания на национални празници. Това недвусмислено показваше едно – „Заедно за Берковица“ вече бе призната. Малката група от хора вече не бе никак малка, разрастваше се и бе призната – сред хората и сред властта. И така, успех след успех, завършена кампания след кампания, дойде времето и за завършването на паметната плоча на Христо Ботев в град Берковица.

Не мисля, че има смисъл да се впускам в обяснение за ежедневните подготвителни действия, продължили повече от месец. С няколко думи мога да опиша как премина всичко. След като бяхме предали проекта си на Общината, те изготвиха и съгласуваха нужните документи според действащата нормативна уредба, предоставиха място , съобразено с градския план и запретнахме ръкави. Ден след ден – копаене, носене на цимент, колички с пръст, плочки и т.н. Но се стигна до моментът на откриване на паметника. Присъстваха официални лица, представители на училища и детски градини, граждани на Берковица. Бяха положени цветя и венци, декламираха се стихове, пяха се песни, звучаха гръмки, патриотични слова. Плочата вече беше на място. Христо Ботев вече имаше своето място в града под Ком. Вече няколко години след онзи 2-ри юни Берковица се прекланя пред гения на поета и революционера, дал живота си за Родината. Това не се случваше преди. Може би звучи нескромно, но какво от това  – „Заедно за Берковица“ промени за пореден път града ни. Сътворихме повтаряемо събитие, последователност, традиция. И всичко това въпреки помията, изляла се върху нас и въпреки тази, която ще продължи да се излива. Поредното доказателство, че делата побеждават празните думи, че инициативността пречупва като гнила клонка апатията и нихилизма.

„Заедно за Берковица“ се свързва често и с организирането на спортни мероприятия. Освен турнири по тенис на маса, организирахме многократно игри на пейнтбол и еърсофт. Последните се радваха на голям интерес, забавляваха участниците в тях и разкъсваха сивото ежедневие в града. Днес тези игри са временно ограничени, но това значи, че скоро пак няма да има цветен празник под Ком :).

„Заедно за Берковица“ е идея, която с годините прерасна в нещо по-голямо. „Заедно за Берковица“ се превърна освен в деен покровител на Берковица и в приятел на хората, група за взаимопомощ и подкрепа. Тук е мястото да разкажа малко повече за кампанията в помощ на най-нуждаещите се пенсионери в околните села в община Берковица.

Началото на кампанията бе дадено през зимата на 2015г. по пример на организацията „Бъди човек“. Следвайки техния пример и напътствия започнахме да събираме средства, с които щяхме да закупим хранителни продукти за възрастните хора, които живееха под социалния и човешки минимум. Забравени, отритнати, тъжни, тези хора се нуждаеха от подкрепа и най-вече от минута внимание. Първата кампания мина повече от успешно. Бяха раздадени десетки пакети с хранителни продукти, бяха зарадвани много хора, бяха споделени много усмивки и сълзи. Подехме информационна кампания за случващото се в тези села, за мизерията, нищетата, за човешките съдби. И след тази кампания последваха други – година след година, село след село, съдба след съдба. Станахме приятели с хората, те ни имаха за свои, радваха ни се , плакаха пред нас, благодаряха ни , целуваха ни. Някои от тях не дочакваха следващата ни среща. Бяха застигнати от неизбежната за всички ни смърт. Разбирахме, че някои са починали в съня си, други след тежко боледуване, някои застигнати от зимния студ и глад, други от самотата и нежеланието за последвали дни. Стискахме юмруци, запретвахме ръкави и правехме всичко възможно всяка следваща кампания да е по-голяма, по- организирана и да обхване повече хора. През тази година посетихме 74 домакинства, заснехме документален филм за живота на тези хора, който излезе в редица регионални и национални медии. Трудно бих описал накратко какво чувствахме и продължаваме да чувстваме като посещаваме тези села, как трудно събираме средства и през какви други трудности минаваме. Важното в случая, е че всяка година, дори и за няколко минути, един дядо или една баба се усмихват, проронват сълзи от щастие и се чувстват живи и специални – това е смисълът на всичко, другото са глупости.

В началото на тази година подготвихме инициативи, свързани с личността и делото на Васил Левски. В навечерието на годишнината от неговата кончина разлепихме плакати и раздадохме листовки, свързани с неговите завети. Също така, заснехме и кратък филм за неговото дело. Докато пиша тези редове се строят т.н „къщички за книги“, които ще дарим на града. По този начин ще насърчим любовта към четенето и знанието сред най-малките наши съграждани. Подготвяме и филм, чрез който да покажем Берковица в положителна светлина, подготвяме информационни табели за хора, живеели и отдали част от живота си на Берковица. Има и други инициативи, но за тях някой друг път.

Това беше накратко историята на една мечта, превърната в реалност. Такава е истинската хронология на желанията, преобразени в действителност.  И ако някога някой Ви каже, че нищо не зависи от Вас, не му обръщайте внимание. Замислете се върху предходните редове и вижте надеждата. Трудно, бавно, понякога обезсърчаващо, но в крайна сметка – ако искате да промените живота си , града си, съгражданите си – има начин и това зависи само от Вас. Защото „Заедно за Берковица“бе едно хрумване, което чистеше остатъците от маркер по един паметник, а днес то е повече от организация. Днес ние имаме десетки последователи, имаме история, имаме опит и признателност. И всичко това благодарение на нашите усилия и упоритост. Щом ние успяваме, всеки ще успее.

Този текст трябваше да бъде написан, тъй като все по-често срещаме и чуваме обезверени хора в Берковица. Чуваме и такива, които търсят проблема винаги първо в другите. Виждаме как апатията е завладяла съзнанието си. Също така, често „Заедно за Берковица“ става обект на словоблудства – хора, които не познаваме и не ни познават ни обясняват какво и как сме направили, как сме трябвали да го направим и все в този контекст на мисли. Е, вече и ние казахме каквото има да казваме. Знаем, че това няма да ви спре, но не ни интересува – докато вие си говорите, ние действаме. Моделираме живота и града си, а не се оставяме на течението. Ние ще продължим да крачим уверено напред и нагоре, ще ви задминем и няма да обърнем глава назад. Днес сме малко на брой, но утре ще станем повече. Вече доказахме това.

За финал – щом четеш тези последни редове – дължа ти благодарност. „Откраднал“ си от делника си няколко ценни минути, споделил си ги с мен, доверил си ми се. По този начин си отдал уважение към нашата дейност през годините. Благодаря ти още веднъж. Винаги съм твърдял, че ако си убеден в правотата на своите действия, не са ти нужни признания и  хвалебствия. Но може би греша. Може би признанията показват, че това, което правиш е правилно, няма користна цел и е в името на това да оставим нещо след нас. Примерите, които даваме всеки ден, с всяко наше действие, са зрънца, от които след време ще поникне плодът на нашия труд. Нека засеем повече такива зрънца. И в този ред на мисли – явно се интересуваш от това, което правим. А защо не го направиш и ти – в твоя квартал, в твоя град, в твоята държава. Приятелю, знай – ти си този, от който зависи всичко, ти сам определяш съдбата си. С действието или с бездействието си. Ако искаш – ще споделя опита си и ще ти дам съвети, ако си от Берковица – бъди един от нас.

И нали знаете – „Когато правото се превърне в безправие, съпротивата е задължителна.“. Успех и до нови срещи!

Пълна информация за всички инициативи, снимков и видео материал – на страницата на „Заедно за Берковица“ – https://zaberkovitsa.com