В Берковица има един мост, който пази спомените на няколко поколения берковчани – мостът, над р. Берковска река, водещ към лесопарк „Калето“ и към останките на някогашния ресторант „Балкантурист“. Мостът се намира на метри от центъра на града, а посоката, в която водят неговите парапети, умело увлича любознателни и почиващи гости на града. Уви, през почти всички месеци на годината, той е покрит я с млади, борбени дръвчета, я с бурени и храсти, подходящи за декор на филм за джунглата. Темата е дълга и болезнена – дъвкана и предъвкана през вече толкова много години. Оставяме я на майсторите на словореда.
За щастие, ние не успяхме да предъвчем стотиците парченца счупени стъкла, не успяхме да заобиколим десетките опаковки от храни и напитки, нито пък съумяхме да надбягаме аромата на септична яма.
И както често ни се случва – ръкавици, чували, нужните инструменти и марш с бодра стъпка към „забравеното“ място. 2-3 часа бяха нужни, за да разкрием моста и почистим стълбите, вървящи към горския лес. Сега сме изправени пред задачата да направим просека през гъстата растителност вплела в запомнящ се танц коприва и трънаци, спокойно растящи до рухналото преди няколко месеца от вятъра голямо дърво, даващо живот на какви ли не гадинки 🙂 До дни ще прекосим напред и зловонията от рушащия се социалистически исполин, ще бъдат заменени от аромат на бор и шарени акации.
Пътят през живота е осеян с препятствия, но често малко самоициативност може да го направи равен и гостоприемен. Изберете правилният път!