„Калето“ е една от забележителностите в град Берковица. Красив парк, разнообразна флора и фауна, старинна крепост и забележителна гледка, караща сетивата да онемеят. Всичко това е добре, ако „Калето“ не се разрушава по какъв ли не начин последните 15-20 години. Днес лесопаркът е сборен пункт за паша на кози и овце, тревните площи са покрити от бълхи и кърлежи, а преките пътеки през гората са вече невидими дори и за най-добрите познавачи на местността. Пътят е осеян с боклуци, а клоните и останалата растителност го „изяждат“ бавно, но сигурно. Крепостните стени на върха са „прегърнати“ от бурени, дървета и боклуци. Освен, че не се виждат, те се рушат. С всяка една изминала година изчезват. Трудно може да се стигне до самия връх заради вече липсващата пътека, а ако стигнеш виждаш само част от предоставената гледка, тъй като дърветата отново скриват част от нея. Това беше нашият поглед с няколко думи за тези, на които не им се чете. А сега подробно. (ще разделим писанието си на две части, за да може информацията да бъде по-лесно възприета).

ПРОБЛЕМ : Разбира се, започваме от тръгването към въпросния лесопарк. Мостът над реката е с разбити страни. Някогашните декоративни растения днес са заменени с бурени, които са унищожили голяма част от стените на моста. Стигайки до стълбите към „Балкантурист“ се чудим дали не сме поели по грешен път – от дясно виждаме пътека покрита с изпражнения, а пред храсти и дървета, никнещи от стълбите. Гледка, подходяща за заснемането на холивудски филм на ужасите. На същото място каменните блокове се рушат, а с тях и нашето наследство към бъдното поколение.

решение – да бъдат почистени перилата на моста, да бъде засаден например здравец, който с течение на времето сам ще унищожи плевелите, ще ухае приятно и ще предразполага за приятна разходка още в нейното начало. Пътеката, превърнала се в тоалетна да бъде почистена от трева и клони, да се разкрие и да видим дали така безсрамно ще я използват по начина, по който го правят сега. Стълбите към „Балкантурист“ да бъдат ежемесечно почиствани и залесявани с подходяща растителност, за да се избегне излишното затревяване.

ПРОБЛЕМ: Пътят към върха е допълнителен проблем. Тук няма да говорим за дупките по него, тъй като с такива е осеян целия град и не смятам, че тези към Калето са от първостепенна важност. Проблемът с пътя се състой в това, че храстите и дърветата около него го смаляват с всяка изминала година. Там трудно може да се размине човек и кола, да не говорим за цяла група или колоездач, а какво може да се каже за две коли…

решение – изчистване на растителността около пътя в разстояние на поне 1.50-2.00м. Подрязване на дърветата, премахване на гнилите и счупени дървета, премахване на големите надвиснали клони. Тези действия са особено наложителни около завоите по пътя.

ПРОБЛЕМ: Преките пътеки към върха са в окаяно състояние, по-скоро дори ги няма. Освен, че първите такива са превърнати в тоалетна и сметище, те са прикрити от клони, треви и къпини. Ако все пак човек направи усилие да пробие през храстите, едва след няколко метра го чака следващо препятствие – гледка наподобяваща гъстата джунгла, през която може да преминеш само с помощта на мачете. Това не е всичко… Ако незнайно как продължите напред в един момент ще се чудите накъде да продължите, тъй кат самите пътеки свършват в нищото, след като поради дългите години на апатия гората ги е превзела.

решение – голямо почистване на пътеките, разширяването им и годишно поддържане. С цел да бъдат насърчени гостите на града и съгражданите ни да ги ползват предлагаме поставяне на табели със стрелки и нужната маркировка. Инвестицията е нулева. Например дъска с изписан с пирограф текст – вечно и екологично. Табелките трябва да бъдат поставени в началото и края на пътеките. Поставяне на къщички за птици по продължение на пътеките. Те привличат вниманието, може да бъдат постоянно изработвани и подменяни от децата в училищата в града. Това би допринесло за използването на преките пътеки. Поставяне на пейки по продължение на пътеките на подходящи за тази цел места, разкриващи гледки към града и заобикалящата ни планина. Във всеки един град се насърчава обособяването на екопътеки. Ние имаме такива, но вместо да ги поддържаме, ги рушим.

ПРОБЛЕМ: Липсата на места за отдих по пътя към върха е невероятна и абсурдна грешка. Няма нужда от доп. коментар

решение – поставяне на три пейки до самия връх – местата може да бъдат произволно избрани, но съобразени с разстоянията и гледката, която ще се разкрие от мястото за отдих. Поставяне на кош за боклук до всяка пейка. Пейките може да бъдат сглобени от падналите трупи, неразчистени от никой в цялата гора. Не се изисква капитал за тяхното построяване.

ПРОБЛЕМ: Чистота на природата в лесопарк „Калето“. Няма такава… По целия път може да видите боклуци, кашони, строителни отпадъци, хранителни такива и т.н. Преди години „Заедно за Берковица“ помоли поставянето на кош за боклук на беседката под върха. До ден днешен съжаляваме за тази инициативност. Месец след поставянето му той не се почиства от съответната институция. Преди да бъде поставен съвестните хора взимаха боклуците си и ги носеха в града до първия срещнат контейнер. Сега те виждат кош, слагат боклуците си там и това е. Замърсяването стана още по-голямо.

решение – поставянето на кошове за боклук до пейките по продължение на пътя към върха и тяхното ежеседмично извозване и чистене. Поставянето на голям контейнер под Ловния дом – място за това има, някога имаше и контейнер. Винаги сме разглеждали проблемът с боклука като нещо, което не е трудно за решение. Даваме за пример т.н. „Теория на счупените прозорци“. Може да видите повече за нея на посочения ЛИНК . Насърчаване на съгражданите ни и на подрастващата младеж към почистването на парка, организиране на излети, разяснителни кампании и др.

Това е първата част от нашите кратки предложения, целящи запазването на лесопарк „Калето“. В другата част ще застъпим самия връх и крепостта , тъй като за тях има повече да се каже. Предлаганите от нас решения не са част от важен европейки проект, не са изписани с неразбираеми за част от населението думи и термини, не включват инвестиции и суми, надхвърлящи 5 цифрена сума. те са повече от елементарни, лесни за прилагане и дори насърчаващи към активност и грижа за природата и града. Те целят паркът да бъде запазен , не реновиран. Материалите, нужни за това са налице в самата гора или в някое запустяло мазе. Няма нужда от наемането на фирми и специалисти. За моментът паркът има нужда от това институциите да се погрижат за него или по-скоро за това, което е останало от него. Защото след година-две може да е късно. Странно и непонятно за нас е как 15-20 години всеки управляващ нашия град говореше за туризъм и култура, а в двора му, на метри от центъра на града лесопаркът изчезваше.

Още много може да се каже, но спирам за момент. Тази информация ще бъде предоставена до местната администрация в най-скоро време. Ще опитаме да се свържем с журналисти и представители на други организации, преминали по този трънлив път. В допълнение, смятаме да организираме и подписка, с която целим да проверим дали Берковица наистина милее за Калето или само ние сме тези, които виждат проблема. Все пак, работим за благото на града и на всички наши съграждани.

С поздрав и покана за разходка из „Калето“,

Димитър Манов

„Заедно за Берковица“