Скромна лепта за надежда и усмивка

В навечерието на Коледа „Заедно за Берковица“ за пореден път ще организира своята кампания „Сподели обяд с пенсионер в нужда“. Тя ще бъде проведена на 8-ми декември и се надяваме да обхване още повече села и нуждаещи се. Повече информация:

Информация за събитието на 08/12/2018г.

Страница на кампанията „Сподели обяд с пенсионер в нужда“

Страница на „Задно за Берковица“

В края на публикацията може да видите видео от Великденската ни кампания.

Кому е нужна тази кампания и защо ще бъде проведена отново?

Северозападът е най-бедният край в България. Факт! Но всички ние си мислим, че знаем колко е страшно и трудно, че разбираме мизерията, бедността и самотата. Нищо не разбираме, не можем дори и да си представим…  Мислим си, надяваме се, че разбираме трудния живот на хората, болката и страданието , с което се сблъскват всяка минута. Докато не отидем при тях и не видим с очите си, не усетим с дъха си и цялото ни същество не потръпне от страх, мъка и безпомощност. Тогава осъзнаваме колко страшно е да си на тяхно място.

В околните села част от хората живеят на ръба на мизерията, далеч под социалния минимум, далеч от разбирането ни за живот. Самота, бедност, студ, тъмнина, страх … За нас в повечето случаи това са просто страшни думи и усещания, с които може би сме се сблъскали, но дори и да е така, това е било за кратко, с ясната идея и надежда, че ще дойде по-добро време. За голяма част от възрастните хора тези усещания и възприятия са ежедневие и несломимо статукво. Голяма част от тях вече не хранят надежда, че нещата биха се променили дори за миг, те се носят като сенки между двата свята – този, сегашния, лишен от мечти и надежди и онзи, отвъдния, в който надеждата за светлина и спокойствие, е още жива. Гледаш ги, хора от плът и кръв, а всъщност призраци – очите им пусти, тъмни, насълзени, гледаш в тях и немееш. Човешка трагедия, нелогична за този и миналия век, за мирно време и развита цивилизация.

Може би ще бъде по-лесно, ако Ви дам някой друг пример:

  • повечето хора са облечени наведнъж с всевъзможни дрехи – потници, тениски, пуловери, елеци, якета – всички една върху друга, тъй всяка е прилична на дрипа, с множество дупки. Всяка следваща покрива част от предходната дупка. Тъжна подредба, целяща топлина.
  • стаите им са тъмни, опушени, студени, облепени със снимки на починали роднини, на които хората се молят да ги приберат при тях. Тук там се мярка спрял часовник, някоя икона и догаряща свещ. Докато погледът ни пъзли с уплах по стените, крушката на тавана е разклатена от леденото течение на зимния вятър, нахлуващ през счупения прозорец, облепен с вестници и найлони.
  • хора, които са се сраснали с черни забрадки, инвалиди, изнемощели, съсухрени, болнави, с празен поглед, самотни и бледи, стоят и говорят вяло – за миналото, за този последен техен пристан, на който са закотвени. Но не от някой друг. Самите те са останали там – във времето, в което са били хора с нормален живот, с близки и приятели, с усмивки и надежда за достоен живот в пенсионна възраст.
  • и още много – но думите са излишни. Нямат стойност и е невъзможно видяното да се постави в езикова рамка.

Поемат пакета с немощни ръце, разплакват се, тихо благодарят и искат да си говорим – без значение за какво, просто да си поговорим, да поседим с тях поне за минута, да видят чуждо лице, да чуят говор, да усетят друго човешко същество. И без да се усетят почват да говорят – за миналото, за отвъдното , за загубен живот и роднини.. И плачат – тихи сълзи, ронещи се по набръчканите, корави лица… Тихи сълзи, падащи като остри кинжали върху нашите сърца.

И в този момент ние се сриваме. Ние усещаме колко слаби сме всъщност, как само се оплакваме, как не оценяваме това, което имаме, как сме се самозабравили и колко слепи сме всъщност – слепи за това, което имаме, за хората, от които сме заобиколени, слепи да видим светлината, да усетим топлината, да вдъхнем живота.

Хора без надежда, даващи надежда…

Хората виждат , че са ни натъжили. И в този момент забърсват с корава ръка сълзите, усмивка пречупва тъгата по лицата им и ведро ни успокояват. Те – онези страдалци, които нямат нищо и никой. Всичко написано в горните редове изчезва. Пред нас стоят исполини на вярата, надеждата и добротата. Няма и помен от онази тъга и желание за смърт. Окуражават ни, че не е толкова зле, а ние виждаме и знаем, че ни лъжат. Но те не ни слушат – те искат само да помогнат, хора без надежда, даващи надежда. Може би го правят с последни усилия на душите си, с ясното съзнание, че тези усилия са им нужни, за да могат да преживеят следващите часове на самота и мрак. Но те дават. Това е тяхната скромна лепта към нас, с която да ни зарадват, да ни накарат да се усмихнем и продължим напред. А те?! Те не се интересуват от себе си. Важното е да помогнат на другите около тях. Сблъсък на два свята, на два типа съзнание, на живот и смърт.

Когато ни питат защо всяка година правим тази кампания, не знаем точния отговор. Може би избиваме комплекси, може би вярваме, че дори и с малкото , което даваме, ставаме част от решението на проблема, може би се чувстваме добре, когато правим добро или може би имаме нужда някой да ни вдъхне надежда, да преоткрием себе си и това, което имаме, да не живеем в сив свят, покорен от усещането , че всичко е даденост и статуквото не можем да бъде разрушено. Може би просто искаме надежда – от тези, които я нямат и някак си я получаваме.

Затова и тази година колите ни ще потеглят към планинските села, ще влезем в познатите къщи, ще видим познати лица и ще скърбим, плачем и се смеем заедно с тях, Може би за последно. Животът е тежък , студът е суров, а здравето им – прекалено крехко и непостоянно. Ще имаме спомените, ще имаме надеждата, ще преоткрием себе си и ще накараме едно човешко същество да се усмихне. Убедете ме, че има нещо по-важно от това. Няма да успеете. Не и след като сте видели тези хора.

Помогнете ни да направим последните дни на тези хора по-ведри. Можем да постигнем това. Бъдете част от снопа слънчеви лъчи, който разкъсва сивотата на ежедневието ни. Бъдете промяната и надеждата, бъдете положителните герои.

На посочените линкове може да видите повече информация, свързана с кампанията ни, както и видео от проведената акция преди Великден Убедете се сами, чуйте, а не слушайте, вижте, а не гледайте. Вярвам във всички нас, вярвам, че можем да бъдем по-добри. Вашата скромна лепта ще замени страхът с надежда, студа с топлина и тъмнината със светлина.

Информация за събитието на 08/12/2018г.

Страница на кампанията „Сподели обяд с пенсионер в нужда“

Страница на „Задно за Берковица“

 

 

Вашият коментар