„На 1877 лето се освободи градат Берковица от турското иго, месец декември четвърти ден, денят бил неделя, денат доши русите на часат десет по ала турка. Аз написах учител….. и от добро желател на поколението….“

Преди 143г. Берковица и берковчани посрещат с песни и радостни възгласи свободата си – онази свобода, така бленувана и изстрадана не само от тях, но и от целия български народ.

Преди 143г. Берковица получава шанс за едно ново начало. Последвалите години ще донесат на града ни заслужено място на картата на България и не без основание, Берковица ще стане един от важните градове в и за Северозапада. Индустрията ще издигне заводи, занаятчиите ще ваят чудни творения, по природните ни красоти и богатсва ще се захласват хора от близо и далеч. Берковската песен ще озвучи страната, а музиканти и танцьори ще носят усмивки по лицата. И още, и още какво ли не… Както се казва – и ние сме дали нещо на света.

Преди 143 години берковчани са отпразнували свободата си по един прекрасен начин – запретнали са ръкави и са започнали да творят бъдещето си. Нашите родители, баби и дядовци, са оставили своя отпечатък в Берковица и Берковско – според някои повече, според други – по-малко. Днес живеем в града, съграден от техните действия, бездействия, успехи и несполуки, от техните решения, желания и мечти. И го обичаме – такъв, какъвто е.

Нека днес отново си напомним, че от нас зависи какво ще оставим на децата си, на града си и на страната си.

Честит празник, Берковица!

Върви напред и нагоре и нека крачките, които понякога правиш назад, да бъдат твоята засилка в стремежа ти към заслужен възход!

Честит празник, берковчани!

Бъдете верни на корена си и истински в делата си!