143г. свободна Берковица

„На 1877 лето се освободи градат Берковица от турското иго, месец декември четвърти ден, денят бил неделя, денат доши русите на часат десет по ала турка. Аз написах учител….. и от добро желател на поколението….“

Преди 143г. Берковица и берковчани посрещат с песни и радостни възгласи свободата си – онази свобода, така бленувана и изстрадана не само от тях, но и от целия български народ.

Преди 143г. Берковица получава шанс за едно ново начало. Последвалите години ще донесат на града ни заслужено място на картата на България и не без основание, Берковица ще стане един от важните градове в и за Северозапада. Индустрията ще издигне заводи, занаятчиите ще ваят чудни творения, по природните ни красоти и богатсва ще се захласват хора от близо и далеч. Берковската песен ще озвучи страната, а музиканти и танцьори ще носят усмивки по лицата. И още, и още какво ли не… Както се казва – и ние сме дали нещо на света.

Преди 143 години берковчани са отпразнували свободата си по един прекрасен начин – запретнали са ръкави и са започнали да творят бъдещето си. Нашите родители, баби и дядовци, са оставили своя отпечатък в Берковица и Берковско – според някои повече, според други – по-малко. Днес живеем в града, съграден от техните действия, бездействия, успехи и несполуки, от техните решения, желания и мечти. И го обичаме – такъв, какъвто е.

Нека днес отново си напомним, че от нас зависи какво ще оставим на децата си, на града си и на страната си.

Честит празник, Берковица!

Върви напред и нагоре и нека крачките, които понякога правиш назад, да бъдат твоята засилка в стремежа ти към заслужен възход!

Честит празник, берковчани!

Бъдете верни на корена си и истински в делата си!

Да бъдем будни

Честит Ден на народните будители!

Поклон пред делото на онези наши сънародници, които в смутни години са давали надежда и кураж на околните в стремежа им към по-светло и достойно бъдеще.

Нека бъдем пример за околните, да подкрепяме думите си с дела и да не се отклоняваме от пътя на правдата, без значение от цената, която трябва да заплатим за това!

И днес сред нас има народни будители, и днес те развяват знамето на националния подем, и днес те отстояват културната идентичност на нашия народ, и днес те не скланят глава пред трудностите и неправдата. От нас зависи дали ще последваме техния пример или ще извърнем глава в търсене на по-лесен начин за оцеляване.

Вярвам в силата на националния дух и в чистите намерения на днешните будители!

Честит празник! Бъдете будители!

*Фотограф - Йордан Йорданов / Photo Shots /

Приказната хармония на Хайдушките водопади

*Фотограф – Йордан Йорданов / Photo Shots /

Северозападна България е онази част от родината ни, в която ще се насладите на забележителна природа и спиращи дъха природни картини. Планински масиви и тучни поля с плодородна почва са дом на разнообразни, редки животински или растителен видове. Тук въздухът е свеж и чист, а водата е от бистра по-бистра. В тази част на България се намира и град Берковица. Той е известен с разнообразни туристически дестинации. Една от тях са Хайдушките водопади, намиращи се на няколко километра от града.

След като излезете от града, стар асфалтов път ще ви отведе до водопадите. На места той е по-трудно проходим, но това не пречи по-висока кола да продължи стремглаво напред и нагоре сред гъстата разнообразна гора и виещата се около пътя бистра река. Въпреки това, препоръчваме Ви да извървите пътя пеша, за да може да се насладите на красотата на природата, която ще отвори любящата си прегръдка и ще ви помогнете да се впуснете в шеметен танц на сетивата.

Continue reading

ХАЙДУШКИ ВОДОПАДИ – ОАЗИС ДО БЕРКОВИЦА, НО ДОКОГА?

Драги приятели и съграждани,

Хайдушките водопади са една от атрактивните природни забележителности в нашия регион, която привлича туристи от близко и далеч. Малко са гостите на града, които не отделят няколко часа, за да се насладят на хладната прегръдка на гората и да послушат ромона на планинската река.

Тук обаче поставяме едно голямо „НО“!

С годините сякаш свикнахме пътят към Водопадите, реката, както и самите те, постоянно да са занемарени, замърсени и не само че не привличат туристи, но и отблъскват ентусиастите, решили да посетят тази природна забележителност. Случвало се е да се предприемат някакви мерки с цел облагородяване, но те винаги са половинчати и прекалено краткотрайни, лишени от всякакъв контрол и бъдещо развитие. Неведнъж се е налагало „Заедно за Берковица“, заедно с познати и приятели, да разчистваме от боклуци – не само пътя до водопадите, а и гората и реката около него. За самия път дори не е нужен и коментар.

Едни от основните опорни точки, използвани от всяка една местна власт през последните 15 и повече години, са „голяма част от терените са частни“, „няма подходящ проект“ и т.н. Но дали това може да бъде сериозна пречка в стремежа ни да развием, облагородим и популяризираме този туристически обект? Не само за гостите на града, но и за самите нас – берковчаните, които търсим прохлада в летните горещини, трошейки колите си по подобието на път, натоварени с оборудването за къмпинг или возейки малките си деца.

Публикацията продължава на посочения линк:

Continue reading

142 години по-късно

Драги приятели и съграждани, днес се навършват 142г. от подписването на Санстефанския мирен договор. Този договор слага край, както на Руско-турската война, така и на петвековното османско владичество, като дава началото на една нова, свободна България.

Днес в цялата страна ще се вее българското знаме, ще се мълвят патриотични слова и националната гордост ще превземе умовете и душите ни. Надяваме се всеки един от Вас да отбележи този ден така, както пожелае и по начин, който ще го направи щастлив и горд. Нека днешният ден остави следа в съзнанието ни и допринесе за развитието на мирогледа ни. Дори и за ден, дори и за миг, хубаво е България да бъде окъпана в цветовете на трибагреника и повече хора да прегърнат патриотичната идея.

За съжаление вярваме, че и днес ще предъвкваме мухлясалите исторически и политически теми… Че и днес може би ще намерим поводи да поспорим – дали това е Освобождението, към което са се стремяли поробените българи, дали днес сме свободни, какво е можело да стане, защо не е станало и т.н. Българите сме хора със пламенен характер, с високо самочувствие и вяра, че винаги сме прави, обичаме да спорим и да разбираме най-много от всички и от всичко. Няма да Ви кажем, че изброеното по-горе е грешно, излишно и не води до нищо добро. Не, вярваме, че всеки има право на мнение и то го определя като индивид. Но ще си позволим да Ви кажем какво изпитваме ние днес и какво за нас е този ден. Днес, повече от всякога, ние изпитваме почит и преклонение пред саможертвата на загиналите в Опълчението. Днес не ще си позволим дори за миг да не уважим делото и паметта на погубените в битките за освобождение на България. Не защото нямаме мнение, не защото нямаме позиция по определени въпроси за миналото, настоящето и бъдещето. А защото вярваме, че днес не е денят. Не е такъв ден.

Хората, които дадоха живота си за Освобождението, го направиха с чисти сърца и умове. Човек не прави саможертва и не се включва доброволно в такова тежко начинание, ако не е убеден в правотата на своите действия. Всички борци за свободата на България, без значение от техния етнос, са оставили костите си по дерета и балкани в името на свободата на духа, свободата на волята, в името на свободата на България. Те са били обединени от една върховна кауза.

За нас днес е ден на почит и преклонение пред падналите в битките за свободата и независимостта на България. Ще замълчим за минута в памет на героите и може би ще чуем тишината, изпълваща масовите гробове в Батак. Ще затворим очи и мислено ще коленичим пред камарите от кости, издигнати в Копривщица. Може би дори ще усетим зловонието на тлеещите огнища в Перущица. И ще ни обземе ярост. Но днес тя не ще бъде нашата водеща сила. Днес ще се смирим – в името на загиналите. Защото такава е сакралната идея. А утре ще продължим със споровете, разделението, егото и прочие. Яростта и негодуванието ще вземат отново превес и животът ни ще продължи по старому. Или може би не – ще видим. Ние, днешните българи, сме господари на времето си, ние сме тези, които творим бъдещето на децата си. Историята ще разказва за нас и нашите дела. И само времето ще бъде справедлив съдник.

Преди 142г. мъртви създадоха живот. Тяхната саможертва доведе до Освобождението на България. В основите на днешна България са вградени хилядите техни кости и върху тези кости ние вървим днес. Доволни или не от настоящето – днес ние ще се смирим пред паметта на загиналите. В сряда отново ще роптаем, съдим борим, но не и днес. Драги приятели и съграждани, благодарение на падналите в боевете за Освобождението на България днес имаме възможност и задължение да отстояваме мислите и желанията си с думи и дела. Знаем, различни са пътищата, по които вървим. Знаем, че всеки е прав за себе си и вярваме, че повечето от нас живеят с вяра в правотата на действията си. Знаете ли, колкото и да сме различни, ние сме повече еднакви – ние сме българи – от това по общо няма накъде. 142г. след Санстефанския мирен договор историята продължава, а с нея и ние вървим нанякъде – къде – само времето ще покаже. Бъдете истински, вярващи и упорити в постигането на делата си. Помнете винаги делото на героите и нека споменът за тях озари с божествена светлина паметта им.

С поздрав,
Заедно за Берковица

На снимката – опълченци, участници в боевете на Шипка, заснети в Пловдив през 1924 г.  – източник – интернет