„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“
Днес отбелязваме 172 години от рождението на Христо Ботев. 172 години са само няколко песъчинки в пясъчния часовник на времето, когато става въпрос за подобен гении, завети и дела.
Едва ли има друга, така обширна и всепонятна наука като историята. Разлиствайки нейните прашни страници, ние се впускаме в едно шеметно и приказно пътуване, в което страстно и метежно се преплитат години, векове и ери, герои и митологични титани оспорват мястото си в света на хората, а събитията следват едно след друго, сякаш забързани от силата на скоростно-въртящ се механизъм. Едва ли има друга наука, която с такъв детайл да може да върне времето назад, да възроди пред нас велики картини от живота на дедите ни и да изрисува с тях огромно пано – живо и реално. Но дали наричайки историята наука не омаловажаваме самата нея?
отколкото да седнеш и да плачеш…
Нямаше да пиша това, ако този ден бе предшестван от весели случки или поне бе обагрен в ярките цветове на есенния делник. Защото за хубавото или обикновеното никога не пишем и не говорим. Споменаваме само лошото. И може би така го правим живо – не знам, това е тема на друг разговор.
Драги приятели, все по-често към Заедно за Берковица се задават въпроси, свързани с предстоящите избори. В тази връзка, нека дадем малко яснота.
Всички в Берковица сте запознати с дейността на Заедно за Берковица. Тези, за които сме непознати, може да посетят нашите страници във Фейсбук или нашия сайт. Така ще научат за всички инициативи, извършени от нас през изминалите години. Няма да коментираме малки ли са те, нужни ли са били, какво сме направили или не сме направили. Ние правим това, което сметнем за правилно и което законът ни позволява.