143г. свободна Берковица

„На 1877 лето се освободи градат Берковица от турското иго, месец декември четвърти ден, денят бил неделя, денат доши русите на часат десет по ала турка. Аз написах учител….. и от добро желател на поколението….“

Преди 143г. Берковица и берковчани посрещат с песни и радостни възгласи свободата си – онази свобода, така бленувана и изстрадана не само от тях, но и от целия български народ.

Преди 143г. Берковица получава шанс за едно ново начало. Последвалите години ще донесат на града ни заслужено място на картата на България и не без основание, Берковица ще стане един от важните градове в и за Северозапада. Индустрията ще издигне заводи, занаятчиите ще ваят чудни творения, по природните ни красоти и богатсва ще се захласват хора от близо и далеч. Берковската песен ще озвучи страната, а музиканти и танцьори ще носят усмивки по лицата. И още, и още какво ли не… Както се казва – и ние сме дали нещо на света.

Преди 143 години берковчани са отпразнували свободата си по един прекрасен начин – запретнали са ръкави и са започнали да творят бъдещето си. Нашите родители, баби и дядовци, са оставили своя отпечатък в Берковица и Берковско – според някои повече, според други – по-малко. Днес живеем в града, съграден от техните действия, бездействия, успехи и несполуки, от техните решения, желания и мечти. И го обичаме – такъв, какъвто е.

Нека днес отново си напомним, че от нас зависи какво ще оставим на децата си, на града си и на страната си.

Честит празник, Берковица!

Върви напред и нагоре и нека крачките, които понякога правиш назад, да бъдат твоята засилка в стремежа ти към заслужен възход!

Честит празник, берковчани!

Бъдете верни на корена си и истински в делата си!

ХАЙДУШКИ ВОДОПАДИ – ОАЗИС ДО БЕРКОВИЦА, НО ДОКОГА?

Драги приятели и съграждани,

Хайдушките водопади са една от атрактивните природни забележителности в нашия регион, която привлича туристи от близко и далеч. Малко са гостите на града, които не отделят няколко часа, за да се насладят на хладната прегръдка на гората и да послушат ромона на планинската река.

Тук обаче поставяме едно голямо „НО“!

С годините сякаш свикнахме пътят към Водопадите, реката, както и самите те, постоянно да са занемарени, замърсени и не само че не привличат туристи, но и отблъскват ентусиастите, решили да посетят тази природна забележителност. Случвало се е да се предприемат някакви мерки с цел облагородяване, но те винаги са половинчати и прекалено краткотрайни, лишени от всякакъв контрол и бъдещо развитие. Неведнъж се е налагало „Заедно за Берковица“, заедно с познати и приятели, да разчистваме от боклуци – не само пътя до водопадите, а и гората и реката около него. За самия път дори не е нужен и коментар.

Едни от основните опорни точки, използвани от всяка една местна власт през последните 15 и повече години, са „голяма част от терените са частни“, „няма подходящ проект“ и т.н. Но дали това може да бъде сериозна пречка в стремежа ни да развием, облагородим и популяризираме този туристически обект? Не само за гостите на града, но и за самите нас – берковчаните, които търсим прохлада в летните горещини, трошейки колите си по подобието на път, натоварени с оборудването за къмпинг или возейки малките си деца.

Публикацията продължава на посочения линк:

Continue reading

Сирените звучат

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“

Днес отбелязваме 142 години от саможертвата и подвига на Христо Ботев и водените от него четници. 142години са само няколко песъчинки в пясъчния часовник на времето, когато става въпрос за подобен гении, завети и дела.

Днес сирените пак ще завият, ще напомнят за героя, за свободата и смъртта. Забързаното ни ежедневие ще спре за минута. Как ще изживеем тази минута , всеки ще реши за себе си – един ще притихне със сведена глава, друг ще продължи по пътя си, а трети пък ще се подиграе. Но дано тази минута стане час, часът – ден, денят – месец и т.н. Нека сирените пищят в умовете ни, нека техният вой разбужда заспалия лъв в нас и нека стихове за Ботев се мълвят и утре. Нека Той продължава да бъде противоречива личност, нека ни разделя, нека ни обединява, нека неговият бурен нрав ни плаши, нека ни е страх от неговото възмездие, нека стремглаво крачим по неговите стъпки – буйно и метежно – като буря, като ураган, като несломима сила в името на народната правда и благоденствие. 

Един ден синът ми ще ме попита за Ботев, за неговото дело, смърт и лобно място. За него историците спорят и до днес. Но аз не бих спорил… Бих разказал на сина си за героизма и саможертвата, за възвишените идеали и посочвайки сърцето му, бих му казал, че Христо Ботев е жив. Той живее в нас, в нашите сърца и умове, напътства ни, дава мощ на десниците ни и ни подава ръка в мигове на отчаяние и безверие. Ние избираме дали да се вслушаме в гласа на Христо Ботев, дали да се вслушаме във вътрешния си глас. И дано този глас ни разтърсва всеки ден, дано ни разкъсва вътрешно и не спира да ни заклеймява, когато отвръщаме глава пред неправдата и проблемите на Отечеството ни.

Ако все пак не чувате този глас, ослушайте се днес в 12:00ч. – ще го чуете… Шепот от миналото отправен към бъдещето… И дори сирените няма да го заглушат…

 

Забравените – живота на пенсионерите в Северозапада

Грубата и неудобна истина за живота на хората в селата

„Заедно за Берковица“ представя своя късометражен филм „Забравените“. Кадрите за филма бяха заснети по време на тазгодишната ни кампания „Сподели обяд с пенсионер в нужда“. Чрез нея бяха раздадени над 70 пакета с хранителни продукти в част от селата около Берковица.

Дълго време се чудехме как да представим това, което видяхме. Не искахме всичко в Северозапада да е сиво и мрачно за пореден път, да даваме трибуна на мизерията и недоимъка. Но за съжаление реалността е такава. В това видео ще видите едни от най-бедните хора в посетените от нас села. Хора, забравени и отритнати от държавата на високо ниво – въпреки усилията на кметовете и кметските наместници по места. Те живеят в друг свят – в свят, в който са забравени. Ние искаме да покажем този свят.

Често говорим за Северозапада, за хората, за бедността и винаги се опитваме да пресъздаваме нещата по-положително, с надежда, не харесваме отчаянието и негативизма. И може би тук понякога грешим. Може би читателите и зрителите остават с впечатление, че животът не е толкова страшен и труден.  Може би понякога трябва да кажем и покажем истината – нешлифована, груба и неудобна, но истина.

Но нека не бъдем грешно разбрани. Вярваме в бъдещето на Северозапада. Въпреки всичко, голяма част от хората в селата са с изправени глави, с несломим дух и с взор, изпълнен с надежда. А надеждата винаги ще я има, винаги ще бъде част от тяхното ежедневие, от нашите кампании и ще бъде опора, върху която ще градим по-добрия Северозапад.

Благодарим на всички, които взеха участие и спомогнаха за реализирането на тазгодишната кампания в помощ на възрастните хора в околните села.

Вие сте героите на нашето време, Вие променяте времето.

П.С. Ще Ви бъдем признателни, ако споделите статията или клипа. По този начин нашите общи усилия и стремежи за един по-добър роден край ще бъдат чути от повече хора, ще привлечем внимание и подкрепа.

 

„Menar Film Fest“ в Берковица

Днес посетих филмовия фестивал „Menar Film Fest“, провеждащ се в Берковица. Неговото начало беше поставено вчера – 12/04/17г. Ще продължи да радва жителите и гостите на Берковица до понеделник.  Фестивалът предоставя неповторима възможност на берковчани. Филмите, които може да гледате през останалите три дни, ще Ви пренесат в един различен свят – свят, непознат за повечето от нас, свят, извън светлините на прожекторите, свят, изпълнен с духовност, култура, пейзажи, цветове, смисъл. Кадрите ще предизвикат сетивата Ви, ще разчупят рамките, които си поставяме всекидневно, ще Ви обогатят духовно и морално.

Днес имах щастието да присъствам на прожекцията на филма „Култ“. Признавам си, бях скептично настроен – не съм гледал подобни филми, не знаех дали ще ги разбера или дори дали ще привлекат вниманието ми. Но мнението ми се промени след 2-та минута. Кадрите скачаха от държава на държава, от континент на континент, разкриваха нови хоризонти в културния и религиозния ми кръгозор, обогатяваха общата ми култура и ме накараха да се замисля. Чрез този филм, ние, зрителите му, се докоснахме до едни непознати светове и съзряхме вярата и култа в различните им форми.

Съвет към всички – отделете поне два часа от времето си, посетете фестивала и се насладете на магията на киното – неподправено, лишено от комерсиализъм и изпълнено със смисъл.

Поздравления и благодарности към организаторите на фестивала. Чрез техните усилия ние се докосваме до едно различно и увлекателно кино, обогатяваме се духовно и културно и се наслаждаваме на различно и неподправено филмово изкуство.

Може да посетите фестивала в конферентната зала на хотел „Кръстева къща“. Пълната програма на фестивала може да видите ТУК , а информация за него и филмите, може да прочетете на страниците на Forest Media.