Сирените звучат

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“

Днес отбелязваме 142 години от саможертвата и подвига на Христо Ботев и водените от него четници. 142години са само няколко песъчинки в пясъчния часовник на времето, когато става въпрос за подобен гении, завети и дела.

Днес сирените пак ще завият, ще напомнят за героя, за свободата и смъртта. Забързаното ни ежедневие ще спре за минута. Как ще изживеем тази минута , всеки ще реши за себе си – един ще притихне със сведена глава, друг ще продължи по пътя си, а трети пък ще се подиграе. Но дано тази минута стане час, часът – ден, денят – месец и т.н. Нека сирените пищят в умовете ни, нека техният вой разбужда заспалия лъв в нас и нека стихове за Ботев се мълвят и утре. Нека Той продължава да бъде противоречива личност, нека ни разделя, нека ни обединява, нека неговият бурен нрав ни плаши, нека ни е страх от неговото възмездие, нека стремглаво крачим по неговите стъпки – буйно и метежно – като буря, като ураган, като несломима сила в името на народната правда и благоденствие. 

Един ден синът ми ще ме попита за Ботев, за неговото дело, смърт и лобно място. За него историците спорят и до днес. Но аз не бих спорил… Бих разказал на сина си за героизма и саможертвата, за възвишените идеали и посочвайки сърцето му, бих му казал, че Христо Ботев е жив. Той живее в нас, в нашите сърца и умове, напътства ни, дава мощ на десниците ни и ни подава ръка в мигове на отчаяние и безверие. Ние избираме дали да се вслушаме в гласа на Христо Ботев, дали да се вслушаме във вътрешния си глас. И дано този глас ни разтърсва всеки ден, дано ни разкъсва вътрешно и не спира да ни заклеймява, когато отвръщаме глава пред неправдата и проблемите на Отечеството ни.

Ако все пак не чувате този глас, ослушайте се днес в 12:00ч. – ще го чуете… Шепот от миналото отправен към бъдещето… И дори сирените няма да го заглушат…

 

Забравените – живота на пенсионерите в Северозапада

Грубата и неудобна истина за живота на хората в селата

„Заедно за Берковица“ представя своя късометражен филм „Забравените“. Кадрите за филма бяха заснети по време на тазгодишната ни кампания „Сподели обяд с пенсионер в нужда“. Чрез нея бяха раздадени над 70 пакета с хранителни продукти в част от селата около Берковица.

Дълго време се чудехме как да представим това, което видяхме. Не искахме всичко в Северозапада да е сиво и мрачно за пореден път, да даваме трибуна на мизерията и недоимъка. Но за съжаление реалността е такава. В това видео ще видите едни от най-бедните хора в посетените от нас села. Хора, забравени и отритнати от държавата на високо ниво – въпреки усилията на кметовете и кметските наместници по места. Те живеят в друг свят – в свят, в който са забравени. Ние искаме да покажем този свят.

Често говорим за Северозапада, за хората, за бедността и винаги се опитваме да пресъздаваме нещата по-положително, с надежда, не харесваме отчаянието и негативизма. И може би тук понякога грешим. Може би читателите и зрителите остават с впечатление, че животът не е толкова страшен и труден.  Може би понякога трябва да кажем и покажем истината – нешлифована, груба и неудобна, но истина.

Но нека не бъдем грешно разбрани. Вярваме в бъдещето на Северозапада. Въпреки всичко, голяма част от хората в селата са с изправени глави, с несломим дух и с взор, изпълнен с надежда. А надеждата винаги ще я има, винаги ще бъде част от тяхното ежедневие, от нашите кампании и ще бъде опора, върху която ще градим по-добрия Северозапад.

Благодарим на всички, които взеха участие и спомогнаха за реализирането на тазгодишната кампания в помощ на възрастните хора в околните села.

Вие сте героите на нашето време, Вие променяте времето.

П.С. Ще Ви бъдем признателни, ако споделите статията или клипа. По този начин нашите общи усилия и стремежи за един по-добър роден край ще бъдат чути от повече хора, ще привлечем внимание и подкрепа.

 

Пепелищата на свободата – 142 години след Априлската епопея

Днес отбелязваме 142 години от славната Априлска епопея – въстанието на българския народ, което промени хода на историята, което оплиска с кръв придворните зали в Европа и което разпали пожара на народното пробуждане – пожар, в който горяха и хора, и църкви. Въстанието от април 1876г., което освободи България.

Въпреки революционния подем, възникнал няколко години преди тази дата, поробена България все още не е достатъчно силна, за да успее в похода за освобождение. Но зрънцето на свободата вече е посято, хората вярват и искат да имат своята независимост, своята Родина. Цената на техните желания е най-високата възможна – най-вероятно ще платят с живота си. И въпреки всичко, те я плащат с охота. Защото живот с окови на врата не е живот. Живот, прекаран с наведена глава и в мълчание, не струва.

Топчето пуква, ек отеква и Българският лев е пробуден за нов живот. Околия след околия, село след село, град след град, се събуждат в името на свободата. Над стрехите се веят знамена, звучат пламенни слова и надеждата изпълва сърцата на все повече поробени люде. „Хвърковата чета“ на Бенковски „лети“ през селата и вдъхва кураж и надежда – като бяла лястовица. За момент мечтите надделяват над реалността. Но далечният хоризонт се изпълва с облаци от прашоляк и дим – идва поробителят… И потичат потоците от кръв, въглени и пожари изпълват нощната тъма. Писъци, стонове, зловония, ехиден смях от тирани с фесове на главите, звучат навред. И след това тишина… Тишина, толкова страшна и безметежна, прекъсвана от пукота на горяща църква и плът. Тишината на смъртта, победила топовния екот на черешовите топчета. Но смъртта на героите е толкова горделива, че прави победата на башибозука жалка.

Топовният салют в чест на предстоящата свобода, предизвикан от онези невзрачни черешови топчета, е отекнал над Европа. Нарушил е самонадеяната тишина сред т.н. политически елит. След толкова кръв, насилие, нечовешка жестокост и обезценяване на човешкия живот, никой не може да мълчи. Дори и самозабравилите се „Велики сили“. Въстанието успява! Цената е платена! Походът към свободата започва и не ще има сили, които да го спрат! Защото няма по-голяма сила от онази, която идва от сърцето и не пита разумът, няма по-силна армия от тази, в която се бият и живи, и умрели. Няма по-голяма сила от желанието за свобода и готовността да жертваш себе си. Защото „Какво тук значи някаква си личност?!“, когато има нещо по-важно от всеки един от нас – свободата на Родината и на бъдните поколения.

Въстанието е потушено с много кръв, нечовешко, животинско насилие. Но от гробниците на героите и от пепелта на пожарите, подобно на птицата Феникс, се ражда Свободна България. Continue reading

„Menar Film Fest“ в Берковица

Днес посетих филмовия фестивал „Menar Film Fest“, провеждащ се в Берковица. Неговото начало беше поставено вчера – 12/04/17г. Ще продължи да радва жителите и гостите на Берковица до понеделник.  Фестивалът предоставя неповторима възможност на берковчани. Филмите, които може да гледате през останалите три дни, ще Ви пренесат в един различен свят – свят, непознат за повечето от нас, свят, извън светлините на прожекторите, свят, изпълнен с духовност, култура, пейзажи, цветове, смисъл. Кадрите ще предизвикат сетивата Ви, ще разчупят рамките, които си поставяме всекидневно, ще Ви обогатят духовно и морално.

Днес имах щастието да присъствам на прожекцията на филма „Култ“. Признавам си, бях скептично настроен – не съм гледал подобни филми, не знаех дали ще ги разбера или дори дали ще привлекат вниманието ми. Но мнението ми се промени след 2-та минута. Кадрите скачаха от държава на държава, от континент на континент, разкриваха нови хоризонти в културния и религиозния ми кръгозор, обогатяваха общата ми култура и ме накараха да се замисля. Чрез този филм, ние, зрителите му, се докоснахме до едни непознати светове и съзряхме вярата и култа в различните им форми.

Съвет към всички – отделете поне два часа от времето си, посетете фестивала и се насладете на магията на киното – неподправено, лишено от комерсиализъм и изпълнено със смисъл.

Поздравления и благодарности към организаторите на фестивала. Чрез техните усилия ние се докосваме до едно различно и увлекателно кино, обогатяваме се духовно и културно и се наслаждаваме на различно и неподправено филмово изкуство.

Може да посетите фестивала в конферентната зала на хотел „Кръстева къща“. Пълната програма на фестивала може да видите ТУК , а информация за него и филмите, може да прочетете на страниците на Forest Media.

 

Комплекси рушат парк „Калето“ в Берковица

Явно на Великден на някой са му счупили яйцата и е решил да излее яростта си върху едно бездушно парче метал. Индивид или индивиди, изтъкани от комплекси и чувство за малоценност, са запратили контейнера за боклук, поставен в парк „Калето“ в дере. Бутали са го около 80-100м. и след това са осъществили тяхното злодеяние.

Това е поредният пример, който може да обясни и допълва много неща – защо нещата в България и в частност в Северозапада не вървят, защо мнението на другите народи за нас не е много положително, защо парковете и държавата ни се намират в такова окаяно състояние. Обърнатият контейнер е символ на онова, в което се превръщаме ние, града ни и държавата ни без да се усетим.

Тук политиците не са виновни. Тук виновни сме ние, гражданите. Виновни заради апатията ни, заради липсата на контрол, затова, че подминаваме такива прояви и такива субекти с лека ръка. Затова, че свеждаме глава пред неправдата. И докато политици и мними революционери говорят за саморазправа, агресия и оставки, аз ви предлагам поход към ментална революция – революция на мисленето, на ценностната система. С личен пример ние можем да променим статуквото, да ограничим подобни прояви и да предизвикаме доброто и гражданската активност сред приятели и познати. В името на един по-добър град и свят, всеки трябва да даде своята скромна лепта под една или друга форма. Сигурен съм, че ако хората, които са извършили това „геройство“ имат по-добри примери около тях, ако имаха страх от институциите, ако виждаха старанието, което полагаме всички в името на парка и града си, нямаха да направят това.

В такива случай винаги се сещам за „Теорията за счупените прозорци“. Накратко тя може да се обясни по следния начин: „Ако в една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“. Повече за нея прочетете ТУК .

Такава е и нашата страна – сграда със строшени прозорци, окаяна фасада и тук-там лоши, неприветливи съседи.

P.S. Напомням, че „Заедно за Берковица“ следи състоянието на лесопарк „Калето“ вече няколко години. Включваме се активно в неговото почистване и контрол. Преди 4 години поставихме кошчета за боклук, които бяха откраднати на третия ден. Последва поставянето на пейки – бяха счупени след няма и месец. След година поставихме пейки за пореден път, но резултатът беше очакваният от нас – счупени за по-малко от два месеца.