В Берковица има един мост, който пази спомените на няколко поколения берковчани – мостът, над р. Берковска река, водещ към лесопарк „Калето“ и към останките на някогашния ресторант „Балкантурист“. Мостът се намира на метри от центъра на града, а посоката, в която водят неговите парапети, умело увлича любознателни и почиващи гости на града. Уви, през почти всички месеци на годината, той е покрит я с млади, борбени дръвчета, я с бурени и храсти, подходящи за декор на филм за джунглата. Темата е дълга и болезнена – дъвкана и предъвкана през вече толкова много години. Оставяме я на майсторите на словореда.

За щастие, ние не успяхме да предъвчем стотиците парченца счупени стъкла, не успяхме да заобиколим десетките опаковки от храни и напитки, нито пък съумяхме да надбягаме аромата на септична яма.

И както често ни се случва – ръкавици, чували, нужните инструменти и марш с бодра стъпка към „забравеното“ място. 2-3 часа бяха нужни, за да разкрием моста и почистим стълбите, вървящи към горския лес. Сега сме изправени пред задачата да направим просека през гъстата растителност вплела в запомнящ се танц коприва и трънаци, спокойно растящи до рухналото преди няколко месеца от вятъра голямо дърво, даващо живот на какви ли не гадинки 🙂 До дни ще прекосим напред и зловонията от рушащия се социалистически исполин, ще бъдат заменени от аромат на бор и шарени акации.

Пътят през живота е осеян с препятствия, но често малко самоициативност може да го направи равен и гостоприемен. Изберете правилният път!

Явно на Великден на някой са му счупили яйцата и е решил да излее яростта си върху едно бездушно парче метал. Индивид или индивиди, изтъкани от комплекси и чувство за малоценност, са запратили контейнера за боклук, поставен в парк „Калето“ в дере. Бутали са го около 80-100м. и след това са осъществили тяхното злодеяние.

Continue reading →

„Калето“ е една от забележителностите в град Берковица. Красив парк, разнообразна флора и фауна, старинна крепост и забележителна гледка, караща сетивата да онемеят. Всичко това е добре, ако „Калето“ не се разрушава по какъв ли не начин последните 15-20 години. Днес лесопаркът е сборен пункт за паша на кози и овце, тревните площи са покрити от бълхи и кърлежи, а преките пътеки през гората са вече невидими дори и за най-добрите познавачи на местността. Пътят е осеян с боклуци, а клоните и останалата растителност го „изяждат“ бавно, но сигурно. Крепостните стени на върха са „прегърнати“ от бурени, дървета и боклуци. Освен, че не се виждат, те се рушат. С всяка една изминала година изчезват. Трудно може да се стигне до самия връх заради вече липсващата пътека, а ако стигнеш виждаш само част от предоставената гледка, тъй като дърветата отново скриват част от нея. Това беше нашият поглед с няколко думи за тези, на които не им се чете. А сега подробно. (ще разделим писанието си на две части, за да може информацията да бъде по-лесно възприета). Continue reading →