* квартал в град Берковица

Статията има за цел да обясни защо вместо указателна табела към квартал „Заряница“, трябва да бъде поставена табела с цитат от Данте – „Надежда всяка тука оставете“.

Вече няколко месеца десетки семейства в берковския квартал „Заряница“ живеят на ръба на нервната криза. За нещастие тези семейства попаднаха между челюстите на един „звяр“ – общинската ремонтна дейност.

В средата на жаркото лято на 2017г. започна ремонт, целящ смяната на водопроводната мрежа по възлови улици към квартал „Заряница“. Ремонтът обхвана почти едновременно и двете главни улици, водещи към жилищния комплекс. Това предизвика уместни въпроси, но въпреки всичко обществеността даде време и шанс нещата да се случат. Семействата в „Заряница“ се примириха с режима на водата, прашните улици, подходящи за декор на стар американски уестърн, мръсния въздух, затрудненото движение сред ями и строителни материали и т.н. Направиха това в името на по-добро бъдеще. Защото всички знаем, че без да има ремонт, няма как нещо да бъде подобрено. Няма да коментираме колко и как се работеше, защо се процедираше по този начин, защо беше блокиран достъпът до един от „най-живите“ и големи квартали в града. Тези въпроси не са задавани, когато е трябвало, а ако са били зададени – останали са без отговор.

Но дните се търкулваха, с тях и седмиците, последвани от месеците. Есента дойде, а улиците бяха готови… Но готови за засаждането на картофи или друга зеленчукова или плодова култура.

Сред хората започна да се прокрадва тревога. Тревога, че зимата наближава, а с нея ще замре и „ремонтната дейност“. И в един прекрасен ден, работниците изчезнаха. На тяхно място се откри лунен пейзаж – кратери, ровове, вода, кал, прах, тръби, камънак.

Квартал „Заряница“ беше върнат десетки години назад. Колите се провираха през тесни улички, пешеходци се каляха, падаха и ставаха в опитите си да „превземат“ пътя към дома си. Понякога се появяваха работници, друг път и самотно куче не припарваше до ямите. И тъй като с това семействата в „Заряница“ свикнаха ( за съжаление нямаха друга алтернатива), се започна с режим на водата. Влезеш да си вземеш душ след края на работния ден – водата спре (ако изобщо е имало). Подготвиш бебето за баня – няма налягане. Пералните, миялните и друга сходна техника се превърнаха в музейни експонати.
Сред съкварталците се появи недоволство и социалните мрежи прегряха. Общината се намеси със „спешни мерки“. С камъчета (разбирай чакъл) бе посипана една от улиците, водещи към квартала, багерите заработиха на пълни обороти, а работниците се суетяха около тръби, дупки и пръски вода. Но толкоз…

Това беше кратка извадка от близкото минало на квартал „Заряница“. Ако започнем да описваме ежедневните перипетии, през които минаха млади и стари в жилищния комплекс, страниците ще станат десетки.

Сега да поговорим за настоящето.

В момента една от улиците към квартал „Заряница“ е „оправена“, т.е. по нея може да се върви пеша и с кола, но на ниска скорост. Да, ставаш целия в кал, но поне няма шанс да паднеш в яма, дълбока два метра. Да, чупиш колата си, оставяш парчета броня, масло от картера или други части от нея, но поне може да преминеш. В приложените снимки към тази статия може да видите „оправеното“ и сами да прецените. Ние не искаме да навлизаме в излишни квалификации. Според нас всичко се вижда, дори и за неопитни очи като нашите.

Другата, главната улица, към квартал „Заряница“, е наполовина „оправена“. Пътят е покрит с чакъл, който потоците, бликнали в чест на идващата пролет, неудържимо мият и търкулват камъчетата едно по едно. Кал до глезените… Асфалт няма – такъв се чака – кога не знаем. Чакаме го още от лятото, когато започна „Ремонтът“. Качиш се на тротоара – спънеш се в плочка или попаднеш в замаскирана дупка – идилия. И това е така в последните няколко дни, в които не вали. Сами може да прецените какво бе положението при обилния снеговалеж / валеж преди няколко седмици.

Снимките, показани в тази статия са от „ремонтираните участъци“. Днес, в края на отсечката предвидена за ремонт, имаше струпване на хора и машини – работеше се. След като завършат – ще снимаме и направеното от тях. Надяваме се, че този „ремонтиран“ участък ще бъде ремонтиран. Дано докато чакаме асфалта не газим в кал до глезените, дано имаме вода, дано дупките не надвишават човешки ръст, дано може да преминаваме без страх, че ще пропаднем – било то с колата или ходом.

Предните редове бяха написани с лека ирония и нещо подобно на усмивка. Но хич не ни е до усмивки или смях. Сериозно.

Драги общински ръководители, съграждани, които работите и служите в името на града и населението под Ком, докога ?! ?

Сред вас има хора, които не работят – започнете да го правите! Започнете поне да се опитвате да заслужите заплатите си.

Сред вас има хора, които работят, продължавайте и моля, бъдете пример за мързеливите, не се обезверявайте и накарайте мързеливите да заработят.

Драги съграждани, споделяйте информация за проблемите в квартала си, щом Ви крадат правото на нормален живот, преборете се за него.

Драги управляващи, казвахте, че няма пари – разбираме това. Берковица е беден град в беден географски регион. Но ние знаем, че монетата има и друга страна. Смятаме, че има начини как да бъдат подсигурени средства за завършването на ремонта. Смятаме, че вече е заплатено за качествен ремонт. Защо го няма – това е друг въпрос.

Трябва да знаете едно – Берковица е малък град, с малко население. Нима искате да носите петното на позора – затова , че се подиграхте с живота на работещи, млади хора, затова, че майки изпадаха в ужас, изпращайки децата си на училище или водейки ги на детска градина, за жаждата, която причинихте, за калта, която докарахте, за нервите, страданията, примирението и сълзите. Не искаме оставки, не искаме извинения, искаме това, което ни се полага – нормален живот, в нормален европейски град.

Семействата в „Заряница“ изстрадаха много, преминаха през какво ли не в течение на много месеци. Те не заслужават това, никой не заслужава това. Може би няма да получат извинение, а може би и то не им е нужно, но поне трябва да получат нормален начин на живот.

Днес, по време на европредседателството на България, ние сме извадени от Европа и сме захвърлени в пустошта. Днес ние дори сме изхвърлени и от България . Нашите сънародници се вълнуват от сделката за ЧЕЗ, а ние се вълнуваме , ако имаме ток. Други спорят за цената на водата, а ние се молим да имаме вода… Защо? Докога?

Да, пътят към „Европата“ минава през „Заряница“. „Европата“ не е кал, не е прах, не е режим на ток и вода, не е корупция, не е нихилизъм, не е апатия, не е безотговорност, не е страдание, мизерия, нерви и плач. „Европата“ е инфраструктура, достъпност до блага, висок стандарт, тя е надежда, спокойствие и вяра в бъдещето.

Все още вярваме във вас , г-да управляващи, все още…

P.S. Пълна информация за ремонтната дейност, подкрепена със снимков материал, ще бъде изпратена до десетки онлайн и телевизионни медии в рамките на следващите два дни.

Димитър Манов

„Заедно за Берковица“