140 години свобода, Българийо!

И писа със своите кърви: СВОБОДЕН!

Днес България отбелязва 140 години от своята свобода. 140 години по-късно ние сме свободни, ние нямаме ятаган около шията, ние имаме права като всички останали, ние продължаваме да бъдем българи, населяващи страната България. И толкоз…

Днес е денят, в който трябва да склоним глава пред онези герои, оставили кости и кърви по долини и планини, днес е ден за почит пред тези, които ни осигуриха свободата – българи, финландци, руснаци и много други.

Днес е и ден за равносметка – свободата не е даденост, свободата трябва да бъде заслужена. Да бъдем свободни е право на всеки един от нас, но с това право следват и задълженията. А днес ние не мислим за тях. И от тук следват и нашите проблеми.

Днес България празнува. С нея празнуваме и ние. Но утре България и Берковица отново ще бъдат скучни и сиви. Отново ще се лутаме из тегобата на делника. И всичко това, защото ние не се борим за нашата свобода.  Берковица може повече, ние можем повече.

Както беше казал нявга поетът – „Нужна е революция…“ – Ние бихме добавили – „революция на съзнанието, революция в самите нас“. Промяната започва от самите нас. Защото – „Глас народен – глас божи!

Честит празник, приятели! Бъдете горди, че сте потомци на този народ, бъдете горди, че нашият град надживя Римската империя и запази името си. Днес ние отбелязваме 140 години от една епична саможертва, саможертва без аналог. Макар и песимистични, горните редове са истинни, но ние можем да ги променим. Да, ние! Ние определяме бъдещото си. То ни принадлежи!

„Глас народен – глас божи!“

Честита годишнина от освобождението на България!

Вашият коментар