142 години по-късно

Драги приятели и съграждани, днес се навършват 142г. от подписването на Санстефанския мирен договор. Този договор слага край, както на Руско-турската война, така и на петвековното османско владичество, като дава началото на една нова, свободна България.

Днес в цялата страна ще се вее българското знаме, ще се мълвят патриотични слова и националната гордост ще превземе умовете и душите ни. Надяваме се всеки един от Вас да отбележи този ден така, както пожелае и по начин, който ще го направи щастлив и горд. Нека днешният ден остави следа в съзнанието ни и допринесе за развитието на мирогледа ни. Дори и за ден, дори и за миг, хубаво е България да бъде окъпана в цветовете на трибагреника и повече хора да прегърнат патриотичната идея.

За съжаление вярваме, че и днес ще предъвкваме мухлясалите исторически и политически теми… Че и днес може би ще намерим поводи да поспорим – дали това е Освобождението, към което са се стремяли поробените българи, дали днес сме свободни, какво е можело да стане, защо не е станало и т.н. Българите сме хора със пламенен характер, с високо самочувствие и вяра, че винаги сме прави, обичаме да спорим и да разбираме най-много от всички и от всичко. Няма да Ви кажем, че изброеното по-горе е грешно, излишно и не води до нищо добро. Не, вярваме, че всеки има право на мнение и то го определя като индивид. Но ще си позволим да Ви кажем какво изпитваме ние днес и какво за нас е този ден. Днес, повече от всякога, ние изпитваме почит и преклонение пред саможертвата на загиналите в Опълчението. Днес не ще си позволим дори за миг да не уважим делото и паметта на погубените в битките за освобождение на България. Не защото нямаме мнение, не защото нямаме позиция по определени въпроси за миналото, настоящето и бъдещето. А защото вярваме, че днес не е денят. Не е такъв ден.

Хората, които дадоха живота си за Освобождението, го направиха с чисти сърца и умове. Човек не прави саможертва и не се включва доброволно в такова тежко начинание, ако не е убеден в правотата на своите действия. Всички борци за свободата на България, без значение от техния етнос, са оставили костите си по дерета и балкани в името на свободата на духа, свободата на волята, в името на свободата на България. Те са били обединени от една върховна кауза.

За нас днес е ден на почит и преклонение пред падналите в битките за свободата и независимостта на България. Ще замълчим за минута в памет на героите и може би ще чуем тишината, изпълваща масовите гробове в Батак. Ще затворим очи и мислено ще коленичим пред камарите от кости, издигнати в Копривщица. Може би дори ще усетим зловонието на тлеещите огнища в Перущица. И ще ни обземе ярост. Но днес тя не ще бъде нашата водеща сила. Днес ще се смирим – в името на загиналите. Защото такава е сакралната идея. А утре ще продължим със споровете, разделението, егото и прочие. Яростта и негодуванието ще вземат отново превес и животът ни ще продължи по старому. Или може би не – ще видим. Ние, днешните българи, сме господари на времето си, ние сме тези, които творим бъдещето на децата си. Историята ще разказва за нас и нашите дела. И само времето ще бъде справедлив съдник.

Преди 142г. мъртви създадоха живот. Тяхната саможертва доведе до Освобождението на България. В основите на днешна България са вградени хилядите техни кости и върху тези кости ние вървим днес. Доволни или не от настоящето – днес ние ще се смирим пред паметта на загиналите. В сряда отново ще роптаем, съдим борим, но не и днес. Драги приятели и съграждани, благодарение на падналите в боевете за Освобождението на България днес имаме възможност и задължение да отстояваме мислите и желанията си с думи и дела. Знаем, различни са пътищата, по които вървим. Знаем, че всеки е прав за себе си и вярваме, че повечето от нас живеят с вяра в правотата на действията си. Знаете ли, колкото и да сме различни, ние сме повече еднакви – ние сме българи – от това по общо няма накъде. 142г. след Санстефанския мирен договор историята продължава, а с нея и ние вървим нанякъде – къде – само времето ще покаже. Бъдете истински, вярващи и упорити в постигането на делата си. Помнете винаги делото на героите и нека споменът за тях озари с божествена светлина паметта им.

С поздрав,
Заедно за Берковица

На снимката – опълченци, участници в боевете на Шипка, заснети в Пловдив през 1924 г.  – източник – интернет

Вашият коментар