Скромна лепта за надежда и усмивка

В навечерието на Коледа „Заедно за Берковица“ за пореден път ще организира своята кампания „Сподели обяд с пенсионер в нужда“. Тя ще бъде проведена на 8-ми декември и се надяваме да обхване още повече села и нуждаещи се. Повече информация:

Информация за събитието на 08/12/2018г.

Страница на кампанията „Сподели обяд с пенсионер в нужда“

Страница на „Задно за Берковица“

В края на публикацията може да видите видео от Великденската ни кампания.

Кому е нужна тази кампания и защо ще бъде проведена отново?

Северозападът е най-бедният край в България. Факт! Но всички ние си мислим, че знаем колко е страшно и трудно, че разбираме мизерията, бедността и самотата. Нищо не разбираме, не можем дори и да си представим…  Мислим си, надяваме се, че разбираме трудния живот на хората, болката и страданието , с което се сблъскват всяка минута. Докато не отидем при тях и не видим с очите си, не усетим с дъха си и цялото ни същество не потръпне от страх, мъка и безпомощност. Тогава осъзнаваме колко страшно е да си на тяхно място.

В околните села част от хората живеят на ръба на мизерията, далеч под социалния минимум, далеч от разбирането ни за живот. Самота, бедност, студ, тъмнина, страх … За нас в повечето случаи това са просто страшни думи и усещания, с които може би сме се сблъскали, но дори и да е така, това е било за кратко, с ясната идея и надежда, че ще дойде по-добро време. За голяма част от възрастните хора тези усещания и възприятия са ежедневие и несломимо статукво. Голяма част от тях вече не хранят надежда, че нещата биха се променили дори за миг, те се носят като сенки между двата свята – този, сегашния, лишен от мечти и надежди и онзи, отвъдния, в който надеждата за светлина и спокойствие, е още жива. Гледаш ги, хора от плът и кръв, а всъщност призраци – очите им пусти, тъмни, насълзени, гледаш в тях и немееш. Човешка трагедия, нелогична за този и миналия век, за мирно време и развита цивилизация.

Continue reading

Участие на „Заедно за Берковица“ в проект „Околобългарско“

„Заедно за Берковица“ в проекта „Околобългарско“ / #okolobulgarsko . На посочения долу линк може да видите част от разговора, които проведохме с тях.

Преди два месеца в Берковица пристигна част от екипа на Околобългарско #okolobulgarsko . За 40 дни младежите обиколиха цялата страна, срещнаха се с много и различни хора, записаха техните истории и в момента подготвят филм, които има за цел да покаже на всички ни, че промяната започва от самите нас и че всеки един от нас може да модерира града си в положителна насока.
 
Изказваме благодарност към нашите приятели – смелите момчета и момичета от Околобългарско, за желанието им да поставят под светлините на прожекторите една различна и непопулярна гледна точка. Гледна точка, която демонстрира стремежа към гражданско общество, която обръща гръб на апатията и чрез която бавно, но постепенно, биват променени градския облик и човешките съдби. Искрено им благодарим и за признанието им към нас и нашата дейност през годините. Надяваме се, че няма да ги разочароваме и занапред.

Началото на „Пътеката на мъдростта“

Преди дни, ние, стоящите зад идеята „Заедно за Берковица“, подехме нова инициатива, която носи името „Пътеката на мъдростта“. Тя ще бъде осъществена по протежението на пътеката към връх Ком и ще се състой в поставянето на дървени табелки, изписани с цитати на хора, останали в историята на нашата страна.

Началото на кампанията бе дадено с цитат на Боян Петров. Не мисля, че има нужда да споделям с Вас кой е той и какво е направил. Важното в случая е друго. Че в днешно време се стремим да черпим сили от миналото , за да живеем в настоящето. Не, няма нищо лошо в това, но дали уповавайки се на миналото, на стореното преди десетки години, можем да се презаредим до нужната ни степен. И дали така, по този начин, не пропускаме героите на днешното време, нашите съвременници, които с делата си , освен , че прославят родината ни, я изкачват на един друг пиедестал, който ние, обикновените , вечно загледани в миналото , не виждаме.

Такъв човек бе Боян Петров. Човек, който покоряваше върховете на света. В пълния смисъл на думата. Освен със своите забележителни подвизи в областта на алпинизма, той направи забележителни открития в областта на биологията и екологията. Неговите открития и изследвания в областта на Спелеологията са основа, върху която години наред ще надграждат и ще се развиват редица млади, талантливи учени. Той постла фундамента на редица бъдещи открития.

Същевременно с това, ще запомним Боян като благ човек, лишен от гордост и предразсъдъци, като смела и вечно заредена с позитивизъм личност, като човек, който можеше да разбуни духовете, като човек, който бранеше природата, който с усмивката и положителното си настроение можеше да накара всеки да поеме по пътя към върха. Не към планинския връх, а към собствения си, духовен. Който може би е по-важен…

Боян даде началото на „Пътеката на мъдростта“, защото освен неговите дела, останаха и неговите думи, които успяват да ни презаредят, да ни вдъхнат кураж и надежда, че върхът, макар и далечен, може да бъде покорен. И не, не говоря само за планинския връх.

Помним Боян Петров и винаги ще разказваме неговата приказка. Благодарим ти за всичко, което направи за нас, обикновените и страхливите, за смелостта, която ни даде и за това, което остави след теб – в полза на тези след теб…

restART Fest или просто Снежи

От днес в Берковица започва restART Fest.  В продължение на няколко седмици градът ни ще се превърне в център на изкуството, на добротворчестото,  на различното и цветното, на музиката , на креативността. Предстоят забавления за малки и големи – специални, ежедневни работилници за какво ли не свързано с рисуване, занаяти, креативност за най-малките, спортни турнири за по-големите, много музика, концерти и танци, допадащи на всеки вкус и възраст, киновечери и много, много други .

В тази връзка, имам изключителното удоволствие да Ви запозная с една прекрасна и усмихната млада дама. Тя олицетворява основната идея на „Заедно за Берковица“, а именно – с действията си да променяме заобикалящата ни среда, да внасяме цветен нюанс в сивото ежедневие и да бъдем положителният пример в ежедневието си. С две думи – ще Ви запозная със Снежи ( Снежина Николова ).

Би ли се представила с няколко думи:

Казвам се Снежина Николова, накратко Свежи.

Преди години имах много свободно време, сега то е запълнено с хиляди неща, проекти, картини и едни прекрасни суперчовеци от XploraBG, където работя като графичен дизайнер.

През свободното си време се занимавам с рисуване, малко благотворителни помощи тук-там с различни работилници и други дейци в София, където главно живея.

Лятото предимно почивам в Берковица, докато се подготвяме за restART фест.

Какво те кара да се чувстваш добре, да се чувстваш в свои води?

Изкуството, музиката, природата и малките неща в  живота.

Какво те мотивира?

Зареждат ме толкова много неща, главно слънцето и хубавото време.

Малкото хора, които са около мен и винаги ми помагат независимо колко глупава и “неосъществима” идея ми е хрумнала.

Зарежда ме и факторът България, тъй като никога не бих я напуснала, колкото и да е “ужасно”, има шепа хора, които продължават да бълват и разпръскват енергията си тук!

Всички малки деца и тийнейджъри по време на всички занятия.

В контекста на restART Fest, какво желаеш да рестартираш в живота си ?

Желая да рестартирам в себе си бързата си мисъл и активност. Упражнявам се по този въпрос и се опитвам да почивам малко повече.

Би ли ми казала нещо повече за Фестивала – неговата идея, цел, защо избра Берковица, какво искаш да допринесеш чрез него и какво искаш да усетят хората през тези няколко седмици, през които Берковица ще бъде притегателен център на цветното, различното, младежкото и разнообразното?

Идеята на Фестивала може да се обясни с няколко думи – мотивация, комуникация, споделяне и креативност. Целта е реализацията на бъдещето поколение.

restART FEST ще се проведе в Берковица, тъй като доста малчугани, тихо е, има търсеното спокойствие, нужно за провеждането на такова мероприятие. А пък и нали е наш роден град, иска ми се да го развием и да покажем, че всичко е възможно с много малко усилия.

Очаквам хората да видят колко много опции има нашият град и колко са интелигентни децата в него! В образованието, комуникацията и реализацията в бъдещето няма възрастови ограничения, защо тогава да поставяме и ние такива!

Спомените запазваме всяка една секунда, но поуката всеки сам я прави и се учи от действията си!

Как виждаш фестивала след време, в какво искаш да прерасне?

В какво искам да прерасне…. идеите и възможностите са доста, но нека времето покаже. За мен е достатъчно, че част от посетителите на фестивала развиват таланта си в професия и започват да градят свои проекти!

Как мислиш, би ли се подобрил животът в България и в частност в Берковица?

Би се подобрил, стига и жителите на града да го повярват, не само техните деца! Нека взимат пример от тяхната активност и мисъл!

Защо живееш все още в България?

България е свещено място, което никога няма да напусна! Имаме си абсолютно всичко, само трябват още няколко крачки, за да го развием и да си го запазим!

Цветно или сиво  – какво е твоето ежедневие?

Определено сивото ми е един от любимите интериорни цветове, но извън стаята всички цветове започват да се забъркват и смесват с всяка секунда!

Малко ще изпреварим събитията, но как виждаш restART FEST другата година?

Всичко зависи от посетителите тази година! Другата година може и да отскочим и да някое друго северозападно градче!

Твоето послание към всички берковчани и твоята покана за Фестивала?

Не подценявайте себе си, хората около вас и мястото, в което живеете! Всичко зависи от вас самите!

Официални покани и билети за Фестивала няма, входът е свободен за всеки с усмивка!

Може да видите пълната програма на Фестивала ТУК


 

Това беше от Снежи. Въпросите са малко, но обрисуват ясно нейната същност, а именно – цветна, позитивна, с усмивка, забързана, инакомислеща, родолюбива, уверена, влюбена в живота  и малко луда 🙂 .

Към нея ние имам специално послание:

Снежи, бъди такава, каквато си – луда, вечно забързана, упорита, недоволна от мързела и апатията, креативна, цветна, усмихната, заредена с енергия и винаги готова да помогне на останалите. Бъди все така пионер и новатор, бъди себе си, въпреки всичко и всички, бъди тази, която знае, че може да промени не само града, а и света. Със своята дейност през изминалите години, със своя хъс и ентусиазъм, ти зареждаш всички нас, хората около теб, даваш ни крила и ни караш да вярваме, че можем да полетим. А с летенето достигаме нови, непознати хоризонти.

Сирените звучат

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“

Днес отбелязваме 142 години от саможертвата и подвига на Христо Ботев и водените от него четници. 142години са само няколко песъчинки в пясъчния часовник на времето, когато става въпрос за подобен гении, завети и дела.

Днес сирените пак ще завият, ще напомнят за героя, за свободата и смъртта. Забързаното ни ежедневие ще спре за минута. Как ще изживеем тази минута , всеки ще реши за себе си – един ще притихне със сведена глава, друг ще продължи по пътя си, а трети пък ще се подиграе. Но дано тази минута стане час, часът – ден, денят – месец и т.н. Нека сирените пищят в умовете ни, нека техният вой разбужда заспалия лъв в нас и нека стихове за Ботев се мълвят и утре. Нека Той продължава да бъде противоречива личност, нека ни разделя, нека ни обединява, нека неговият бурен нрав ни плаши, нека ни е страх от неговото възмездие, нека стремглаво крачим по неговите стъпки – буйно и метежно – като буря, като ураган, като несломима сила в името на народната правда и благоденствие. 

Един ден синът ми ще ме попита за Ботев, за неговото дело, смърт и лобно място. За него историците спорят и до днес. Но аз не бих спорил… Бих разказал на сина си за героизма и саможертвата, за възвишените идеали и посочвайки сърцето му, бих му казал, че Христо Ботев е жив. Той живее в нас, в нашите сърца и умове, напътства ни, дава мощ на десниците ни и ни подава ръка в мигове на отчаяние и безверие. Ние избираме дали да се вслушаме в гласа на Христо Ботев, дали да се вслушаме във вътрешния си глас. И дано този глас ни разтърсва всеки ден, дано ни разкъсва вътрешно и не спира да ни заклеймява, когато отвръщаме глава пред неправдата и проблемите на Отечеството ни.

Ако все пак не чувате този глас, ослушайте се днес в 12:00ч. – ще го чуете… Шепот от миналото отправен към бъдещето… И дори сирените няма да го заглушат…