Когато те съветват да мълчиш

…А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш…

 

Нямаше да пиша това, ако този ден бе предшестван от весели случки или поне бе обагрен в ярките цветове на есенния делник. Защото за хубавото или обикновеното никога не пишем и не говорим. Споменаваме само лошото. И може би така го правим живо – не знам, това е тема на друг разговор.

В понеделник, ден 25 от месец ноември, се проведе сесия на Общински съвет, град Берковица. Да, всички сме гледали Парламентарен контрол, но не – тук нещата са по-различни. Тук ги няма камерите (в долните редове ще разберете защо), тук ги няма журналистите (в долните редове няма да разберете защо), тук го няма зрителския интерес, гласуването става с вдигане на ръка – повечето кимат и  тактуват в такт, както правехме ние като малки в часовете по музика. Без усет, с неохота, понякога с притеснение, докато видят как е гласувал техния партиен колега или опозиционер. А може би гласуването е една зациклила игра на камък-ножица-хартия, в която участниците все не могат да се сетят за правилно или поне различно от казионното решение. Радиоточките глухо кънтят, а от стената, проектирани на черно-бели снимки, ни гледат тъмните очи на бивши ръководители на нашия град, томове правна литература, някоя завехнала хризантема и не на последно място по важност – знамена – на града ни – красивата Берковица, на Родината ни и на ЕС. Гледаш ги и се чудиш – в миналото ли сме, в бъдещето ли сме, какво взехме от миналото, за да пренесем в бъдещето, какво ще вземем от бъдещето, за да оставим в миналото. За настоящето не ни се говори – то за нас е предрешено и нагласено срещу нас. Така мислим всички. Така мислим дори и тук, в тази зала. В тази зала, в която се коват закони. Въпреки че имам добри познати в този ОС – вярвам в тях, зная, че те биха работили за града ни, сигурен съм в техния всепомитащ идеал. Явно обичаме да вярваме в бъдещето и да го преследваме. А когато го настигнем и вземем в ръце, отново да го захвърлим, да го направим настояще, да го зарежем и отново да побегнем в едно неспирно преследване…

Но не това е най-важното в случая. „Заедно за Берковица“ поде поредна инициатива в помощ на града и съгражданите си. Нарекохме я „Граждански контрол“. Да, звучи гръмко, но такива са и нашите планове. Ние искаме да събудим гражданския стремеж към по-добър живот в нашия град. И знаем, че разбуди ли се, този стремеж е всепомитащ и непрощаващ. Именно поради тази причина името трябва да звучи гръмко. Отплеснах се, простете.

Та, част от този „Граждански контрол“ включва записване на сесиите на ОС и последвалото им излъчване в Youtube и Facebook. Първата сесия мина, записите бяха направени и публикувани, народът ги посрещна – кой с благопожелания към управляващите, кой с благопожелания към техни роднини. Завъртя се дискусия, групите се раздвижиха, повече хора започваха да проявяват интерес към случващото се в голямата зала със завехнали хризантеми и нови знамена. Споровете от партийни станаха надпартийни, споменаваха се права, свободи, дълг, идеи и съвети валяха като куршуми – за съжаление насочени в пространството, но това бе само началото. Инициативата ни бе успешна – тя бе създадена от хората за хората. Създание в най-чистата му форма.

Началото бе дадено, ентусиазъм до небето, вяра, че Берковица може повече, че хората можем повече, че бъдещето ни може повече. Да бе, я се стегнете – зашлеви ни шамар реалността.

Втора сесия, шушукащи си съветници на групички и дадено начало. „Добър ден“ и довиждане. Така лично аз видях тази сесия – не нейното начало, цялата сесия. Сега ще разберете защо. Запис на сесията бе отказан. Не, грешка – бе забранен, бе низвергнат, бе заклеймен. Записът или свободата, записът или правата, записът или светлината в бъдния ден – решете сами.

Няма да се впускам в обяснение на правилника – да цитирам алинеи, пунктуация, закони и наредби. „Заедно за Берковица“ има право да снима и записва тези сесии. Право да снима има и всеки един от Вас. Ние имаме всички права на света, всички. Имаме правото да питаме, да искаме, да изискваме, да харесваме, да мразим, може би дори понякога да обиждаме, да харесваме, да обвиняваме и да защитаваме. Имаме правото да живеем, да говорим и понякога дори да пеем. Днес това наше право бе потъпкано. Не, то бе смазано. Уповавайки се на Конституцията разкъсаха Конституцията. Светлината на камерата загасна, микрофоните стояха там, пред нас – като щикове, които да грабнем в ръка и с плам да влезем в битка в името на нашия идеал – гражданската свобода. Но не, дори тези щикове бяха „изтръгнати“ от ръцете ни, оставяйки кървави дири по тях. Не ни бе дадено право на глас. Занемяхме, онемяхме, потъмняхме. И всичко това – с уж законови аргументи, съшити с тънки, вехти конци. Няколко съветника роптаят срещу неправдата, един от тях вдига ръка, размахващ документи – доказателство за правда, пергамент в името на правдата и свободата. Но никой не иска да го чуе. Въпреки това той тръгва – гледка от миналото, поход на правдата със закон в ръка, но … върнат е, било гласувано. Всичко за днес е свършило. А ние сме там, там са и хората, които искат да записваме, зад нас са стотици, които чакат публикацията ни и нетърпеливо отбелязват имената ни в социалните мрежи с въпроси кога да очакват новата сесия. И единственото, което ни спира да влезем в безмилостен дебат, е смирението. Или може би възпитанието. Защото вярваме, че така трябва. Това е нашето ново време и за такова време бихме се борили.

И след нашето мълчание други 10 герои на новото време моделират новото време. 10 герои на новото време не живеят в нашето новото време. 10 герои на новото време, които изтръгнаха езика ни и извадиха очите ни…

Не ме разбирайте погрешно, драги господа общински съветници – повечето от Вас не ме харесват, за други съм непознат, за други може би съм приближен. Помислете – всичко, което правите сега , ще отеква след Вас. Крачките, които правите, са крачки в кал, а в калта дирите остават. На тази сесия вие отнехте сетивата ни, но само за няколко минути. След това ние се върнахме по-силни и по-убедени. И не, не защото сме по-добри, умни или талантливи от Вас. Върнахме се по-силни, защото имаме съюзници – правотата, искреността, гражданите, Градът, истината. Защото ние сме Заедно за Берковица. Винаги сме били това и винаги ще останем такива. Докато Вие не сте обединени, вие сте всичко друго, но не и „заедно“.

Към тези 10 общински съветника – разбирам, между нас единомислие в политически аспект надали ще има. Доказахте това днес. Надали имаме и допирни точки в различни други сфери. Но има друго по-важно от мен и вас. Вашата клетва, Вашите думи, че ще работите за Берковица, че обединени ще чертаете новите съдбини на града под Ком. Втора сесия и крах – оказвате репресия срещу единствената гражданска формация в града, просъществувала 7 години и допринесла малко или много за града. А вижте как е в град Вършец – там институциите търсят гражданите. А вие ползвате гръмки думи и се кичите с обещания. Драги десет съграждани, смятам, че днес допуснахте първата си грешка като общински съветници. Видимо от последвалите реакции, хората не харесаха това спускане на завеси около вас. Вярвам също, че ще се видим скоро. Дотогава – прочетете „Вяра“ на Н. Вапцаров. Така ще разберете какво за нас значи Берковица! След това се замислете какво значи Берковица за вас – ако въобще означава нещо…

Благодаря на тези съветници, които застанаха под знамената на правдата и гражданското общество, на тези, които защитиха Берковица и берковчани.
Димитър Манов

Заедно за Берковица

 

 

Местни избори 2019

Драги приятели, все по-често към Заедно за Берковица се задават въпроси, свързани с предстоящите избори. В тази връзка, нека дадем малко яснота.

Всички в Берковица сте запознати с дейността на Заедно за Берковица. Тези, за които сме непознати, може да посетят нашите страници във Фейсбук или нашия сайт. Така ще научат за всички инициативи, извършени от нас през изминалите години. Няма да коментираме малки ли са те, нужни ли са били, какво сме направили или не сме направили. Ние правим това, което сметнем за правилно и което законът ни позволява. Средства за акциите и кампаниите си осигуряваме от личните си средства и не сме длъжни пред никой. С нашите действия не сме засегнали града си и съгражданите си – дори обратното – спомогнали сме за развитието, макар и с едва забележими промени. Пред нас се задава интересна есен, която ще се отличи с посещение на общински сесии и представяне на различни проекти, свързани с града и природата ни. Ще правим това като граждани, така, както го правехме и досега. Толкова за нас и дано няма последвали въпроси – какви сте, кои сте и т.н.

Като част от гражданското общество и поради все по-често задавани въпроси, не можем да се лишим от публична позиция, насочена към следващата управа на град Берковица.

В навечерието на тези избори се вижда голямо раздвижване. Хора, различни по възраст и обществено положение, се впускат в политическа надпревара за сърцата и умовете на съгражданите си. Сред тях са и много наши познати и приятели. Радваме се на такава гражданска активност. Дано тя се запази и в следващите месеци и години – това е правилният път.
Относно кандидатите – не сме от хората, които биха коментирали кой е по-добър, с по-чисто минало, с по-добри идеи и т.н. Не смятаме да обременяваме никой с нашето лично мнение. За нас те са наши съграждани, които са събрали смелост да се впуснат в политическата надпревара. Смели са, тъй като, ако бъдат избрани, от тях се очаква да поемат на гърба си управата на града, да служат на хората, да отговарят на въпроси, да решават проблемите на града и гражданите.

Относно нашата подкрепа за бъдещите местни политици – Заедно за Берковица подкрепя Бъдеще За Берковица – N1 от интегралната бюлетина за общински съветници. Отправяме апел към всички, които пожелаха нашето мнение – включете се с глас за тях.
Защо ги подкрепяме:
– ние подкрепяме наш кандидат. В листата на Бъдеще За Берковица 6-то място заема наш представител – Цветелин Кирков – повече информация за него в следващите дни.
– подкрепяме инакомислещите, хората с разчупено мислене, тези с различен поглед и готовност за действие. Листата е съставена от предприемачи, учители, специалисти в различни области – всеки един от тях се е доказал като лидер в неговата сфера, развивал се е смело и продължава да го прави. Също така, всички са повече от познати лица – срещате ги всеки ден в града ни.
– липсва партийната обремененост. Както вече бе обяснено партия БЗНС е нужна, тъй като такива са законите в България. Като надпартийна формация Заедно за Берковица винаги подкрепя гражданската съвест и инициативност пред партийното членство (в което няма нищо лошо, но това е наш избор и преценка).
– те са прями, директни, откровени – нещо, което липсва на повечето управляващи – компромисите са едно, но политическата проституция – съвсем друго.
– голяма част от представителите в тази листа са се включвали многократно в различни наши мероприятия, много преди да се заговори за политика, избори и т.н. За нас това е повече от голямо докaзателство, че тези хора имат гражданска съвест, инициативност и желаят да работим заедно за града ни.

Още много може да се изпише по този въпрос, но публикацията стана доста голяма – извинете за това.

Не желаем да натрапваме мнението си на никой от Вас. Това е нашата позиция и така, както публикуваме тук различни репортажи за нашата дейност, публикуваме и нея. Защото вярваме, че мнението на човек е важно – то го определя, изгражда и пренарежда живота му. Успех на всички – нека тези, които са по-достойни победят и поведат града ни към едно по-гордо и човешко бъдеще.

Димитър Манов
Заедно за Берковица

Право на избор (ГЛАСУВАЙ ДОСТОЙНО)

Представяме Ви нашето ново видео, озаглавено „Право на глас“. В него поставяме акцент върху възможността да се наложим над купения вот и защо е важно всички ние да се възползваме от делегираните ни права в избор на по-добро и достойно бъдеще.

В изборния ден ние ще отделим 30 минути от времето си, за да спечелим 4 години право на мнение и позиция. Не желаем апатията да бъде определяща за бъдещето на децата ни. На 27 октомври ние ще гласуваме. Гласувайте и Вие . Докажете ни , че ненапразно вярваме във вас. Бъдете достойни.

Моля, споделете това видео, за да може посланието ни да достигне до повече хора и ЗАЕДНО да се наложим над купения вот. Стига друг е говорил вместо нас, нека извикаме силно, че ние ще решим какво да е бъдещето на града ни, децата ни, на страната ни. Благодарим Ви!

Скромна лепта за надежда и усмивка

В навечерието на Коледа „Заедно за Берковица“ за пореден път ще организира своята кампания „Сподели обяд с пенсионер в нужда“. Тя ще бъде проведена на 8-ми декември и се надяваме да обхване още повече села и нуждаещи се. Повече информация:

Информация за събитието на 08/12/2018г.

Страница на кампанията „Сподели обяд с пенсионер в нужда“

Страница на „Задно за Берковица“

В края на публикацията може да видите видео от Великденската ни кампания.

Кому е нужна тази кампания и защо ще бъде проведена отново?

Северозападът е най-бедният край в България. Факт! Но всички ние си мислим, че знаем колко е страшно и трудно, че разбираме мизерията, бедността и самотата. Нищо не разбираме, не можем дори и да си представим…  Мислим си, надяваме се, че разбираме трудния живот на хората, болката и страданието , с което се сблъскват всяка минута. Докато не отидем при тях и не видим с очите си, не усетим с дъха си и цялото ни същество не потръпне от страх, мъка и безпомощност. Тогава осъзнаваме колко страшно е да си на тяхно място.

В околните села част от хората живеят на ръба на мизерията, далеч под социалния минимум, далеч от разбирането ни за живот. Самота, бедност, студ, тъмнина, страх … За нас в повечето случаи това са просто страшни думи и усещания, с които може би сме се сблъскали, но дори и да е така, това е било за кратко, с ясната идея и надежда, че ще дойде по-добро време. За голяма част от възрастните хора тези усещания и възприятия са ежедневие и несломимо статукво. Голяма част от тях вече не хранят надежда, че нещата биха се променили дори за миг, те се носят като сенки между двата свята – този, сегашния, лишен от мечти и надежди и онзи, отвъдния, в който надеждата за светлина и спокойствие, е още жива. Гледаш ги, хора от плът и кръв, а всъщност призраци – очите им пусти, тъмни, насълзени, гледаш в тях и немееш. Човешка трагедия, нелогична за този и миналия век, за мирно време и развита цивилизация.

Continue reading

Участие на „Заедно за Берковица“ в проект „Околобългарско“

„Заедно за Берковица“ в проекта „Околобългарско“ / #okolobulgarsko . На посочения долу линк може да видите част от разговора, които проведохме с тях.

Преди два месеца в Берковица пристигна част от екипа на Околобългарско #okolobulgarsko . За 40 дни младежите обиколиха цялата страна, срещнаха се с много и различни хора, записаха техните истории и в момента подготвят филм, които има за цел да покаже на всички ни, че промяната започва от самите нас и че всеки един от нас може да модерира града си в положителна насока.
 
Изказваме благодарност към нашите приятели – смелите момчета и момичета от Околобългарско, за желанието им да поставят под светлините на прожекторите една различна и непопулярна гледна точка. Гледна точка, която демонстрира стремежа към гражданско общество, която обръща гръб на апатията и чрез която бавно, но постепенно, биват променени градския облик и човешките съдби. Искрено им благодарим и за признанието им към нас и нашата дейност през годините. Надяваме се, че няма да ги разочароваме и занапред.