Пепелищата на свободата – 142 години след Априлската епопея

Днес отбелязваме 142 години от славната Априлска епопея – въстанието на българския народ, което промени хода на историята, което оплиска с кръв придворните зали в Европа и което разпали пожара на народното пробуждане – пожар, в който горяха и хора, и църкви. Въстанието от април 1876г., което освободи България.

Въпреки революционния подем, възникнал няколко години преди тази дата, поробена България все още не е достатъчно силна, за да успее в похода за освобождение. Но зрънцето на свободата вече е посято, хората вярват и искат да имат своята независимост, своята Родина. Цената на техните желания е най-високата възможна – най-вероятно ще платят с живота си. И въпреки всичко, те я плащат с охота. Защото живот с окови на врата не е живот. Живот, прекаран с наведена глава и в мълчание, не струва.

Топчето пуква, ек отеква и Българският лев е пробуден за нов живот. Околия след околия, село след село, град след град, се събуждат в името на свободата. Над стрехите се веят знамена, звучат пламенни слова и надеждата изпълва сърцата на все повече поробени люде. „Хвърковата чета“ на Бенковски „лети“ през селата и вдъхва кураж и надежда – като бяла лястовица. За момент мечтите надделяват над реалността. Но далечният хоризонт се изпълва с облаци от прашоляк и дим – идва поробителят… И потичат потоците от кръв, въглени и пожари изпълват нощната тъма. Писъци, стонове, зловония, ехиден смях от тирани с фесове на главите, звучат навред. И след това тишина… Тишина, толкова страшна и безметежна, прекъсвана от пукота на горяща църква и плът. Тишината на смъртта, победила топовния екот на черешовите топчета. Но смъртта на героите е толкова горделива, че прави победата на башибозука жалка.

Топовният салют в чест на предстоящата свобода, предизвикан от онези невзрачни черешови топчета, е отекнал над Европа. Нарушил е самонадеяната тишина сред т.н. политически елит. След толкова кръв, насилие, нечовешка жестокост и обезценяване на човешкия живот, никой не може да мълчи. Дори и самозабравилите се „Велики сили“. Въстанието успява! Цената е платена! Походът към свободата започва и не ще има сили, които да го спрат! Защото няма по-голяма сила от онази, която идва от сърцето и не пита разумът, няма по-силна армия от тази, в която се бият и живи, и умрели. Няма по-голяма сила от желанието за свобода и готовността да жертваш себе си. Защото „Какво тук значи някаква си личност?!“, когато има нещо по-важно от всеки един от нас – свободата на Родината и на бъдните поколения.

Въстанието е потушено с много кръв, нечовешко, животинско насилие. Но от гробниците на героите и от пепелта на пожарите, подобно на птицата Феникс, се ражда Свободна България. Continue reading

„Menar Film Fest“ в Берковица

Днес посетих филмовия фестивал „Menar Film Fest“, провеждащ се в Берковица. Неговото начало беше поставено вчера – 12/04/17г. Ще продължи да радва жителите и гостите на Берковица до понеделник.  Фестивалът предоставя неповторима възможност на берковчани. Филмите, които може да гледате през останалите три дни, ще Ви пренесат в един различен свят – свят, непознат за повечето от нас, свят, извън светлините на прожекторите, свят, изпълнен с духовност, култура, пейзажи, цветове, смисъл. Кадрите ще предизвикат сетивата Ви, ще разчупят рамките, които си поставяме всекидневно, ще Ви обогатят духовно и морално.

Днес имах щастието да присъствам на прожекцията на филма „Култ“. Признавам си, бях скептично настроен – не съм гледал подобни филми, не знаех дали ще ги разбера или дори дали ще привлекат вниманието ми. Но мнението ми се промени след 2-та минута. Кадрите скачаха от държава на държава, от континент на континент, разкриваха нови хоризонти в културния и религиозния ми кръгозор, обогатяваха общата ми култура и ме накараха да се замисля. Чрез този филм, ние, зрителите му, се докоснахме до едни непознати светове и съзряхме вярата и култа в различните им форми.

Съвет към всички – отделете поне два часа от времето си, посетете фестивала и се насладете на магията на киното – неподправено, лишено от комерсиализъм и изпълнено със смисъл.

Поздравления и благодарности към организаторите на фестивала. Чрез техните усилия ние се докосваме до едно различно и увлекателно кино, обогатяваме се духовно и културно и се наслаждаваме на различно и неподправено филмово изкуство.

Може да посетите фестивала в конферентната зала на хотел „Кръстева къща“. Пълната програма на фестивала може да видите ТУК , а информация за него и филмите, може да прочетете на страниците на Forest Media.

 

Комплекси рушат парк „Калето“ в Берковица

Явно на Великден на някой са му счупили яйцата и е решил да излее яростта си върху едно бездушно парче метал. Индивид или индивиди, изтъкани от комплекси и чувство за малоценност, са запратили контейнера за боклук, поставен в парк „Калето“ в дере. Бутали са го около 80-100м. и след това са осъществили тяхното злодеяние.

Това е поредният пример, който може да обясни и допълва много неща – защо нещата в България и в частност в Северозапада не вървят, защо мнението на другите народи за нас не е много положително, защо парковете и държавата ни се намират в такова окаяно състояние. Обърнатият контейнер е символ на онова, в което се превръщаме ние, града ни и държавата ни без да се усетим.

Тук политиците не са виновни. Тук виновни сме ние, гражданите. Виновни заради апатията ни, заради липсата на контрол, затова, че подминаваме такива прояви и такива субекти с лека ръка. Затова, че свеждаме глава пред неправдата. И докато политици и мними революционери говорят за саморазправа, агресия и оставки, аз ви предлагам поход към ментална революция – революция на мисленето, на ценностната система. С личен пример ние можем да променим статуквото, да ограничим подобни прояви и да предизвикаме доброто и гражданската активност сред приятели и познати. В името на един по-добър град и свят, всеки трябва да даде своята скромна лепта под една или друга форма. Сигурен съм, че ако хората, които са извършили това „геройство“ имат по-добри примери около тях, ако имаха страх от институциите, ако виждаха старанието, което полагаме всички в името на парка и града си, нямаха да направят това.

В такива случай винаги се сещам за „Теорията за счупените прозорци“. Накратко тя може да се обясни по следния начин: „Ако в една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“. Повече за нея прочетете ТУК .

Такава е и нашата страна – сграда със строшени прозорци, окаяна фасада и тук-там лоши, неприветливи съседи.

P.S. Напомням, че „Заедно за Берковица“ следи състоянието на лесопарк „Калето“ вече няколко години. Включваме се активно в неговото почистване и контрол. Преди 4 години поставихме кошчета за боклук, които бяха откраднати на третия ден. Последва поставянето на пейки – бяха счупени след няма и месец. След година поставихме пейки за пореден път, но резултатът беше очакваният от нас – счупени за по-малко от два месеца.

Нищета, самота, надежда и вяра – впечатления от „Сподели обяд с пенсионер в нужда“2018г.

Преди дни разговаряхме с приятел за последната кампания на „Заедно за Берковица„, а именно „Сподели обяд с пенсионер в нужда„.  Той се интересуваше какво ни е накарало да се занимаваме с нещо, което въобще не е наша грижа, нещо, за което трябва да се грижи държавата, нещо, за което никой не ни е молил. И тогава тези въпроси предизвикаха в мен други такива, започна една главоблъсканица, целяща да открие най-правдоподобния отговор, лишен от излишен драматизъм, а състоящ се основно от прагматизъм и нормално стекли се събития. 

Започнах с това, че кампанията се провежда за пети път от „Заедно за Берковица“. Без да искам се залутах в класическия пропаганден жаргон и следвах поетапните стъпки на опорните точки. В този момент спрях и реших да предизвикам съзнанието си и спомените си. Те откриха пред мен онези картини, до които ние се докоснахме в онази събота, в която раздавахме хранителни пакети на възрастните хора в крайна нужда в околните на Берковица села.

Няма как да бъде описана мотивацията ни. Това са емоции и желания, които те обземат, видял веднъж мизерията, в която живеят твоите сънародници. Знаеш, че никой няма да им помогне и не можеш да се примириш с това. Запретваш ръкави и действаш – алтернатива няма. Защо ние или защо аз – ами, защото други няма.

Тазгодишната кампания беше тежка за нас, хората от „Заедно за Берковица“. С годините ние бяхме изградили познанства и приятни взаимоотношения с голяма част от хората , на които помагахме. За съжаление тази година, някои от тях не ни посрещнаха пред схлупените си къщи. Според някои това може да се класифицира като нещо нормално , но не е така. Може би щеше да е нормално, ако хората бяха завършили земния си път поради старост или тежка, неизлечима болест. Е, някои от хората, които загубихме тази година си отидоха от недохранване, мизерия и студ през зимата, която така и не успяха да прекарат. И тук веднага се сещам за онзи първи път през 2015г., в който посетихме Севда, живееща в нещо подобно на обор, без врата и прозорци без стъкла, в края на декември, цялата в черна пепел, с напукано лице, влакнеста коса, но с усмивка – странна за положението й , но усмивка… Севда, на няма и 50 години… Тази жена вече я няма… Загина – гладна, премръзнала, самотна. Всичко това в европейска България по време на нашето европредседателство. Въпреки усилията, положени от местния кметски наместник. Просто държавата е такава – зла мащеха. Черна действителност. Continue reading

Пътят към Европа минава през „Заряница“*

* квартал в град Берковица

Статията има за цел да обясни защо вместо указателна табела към квартал „Заряница“, трябва да бъде поставена табела с цитат от Данте – „Надежда всяка тука оставете“.

Вече няколко месеца десетки семейства в берковския квартал „Заряница“ живеят на ръба на нервната криза. За нещастие тези семейства попаднаха между челюстите на един „звяр“ – общинската ремонтна дейност.

В средата на жаркото лято на 2017г. започна ремонт, целящ смяната на водопроводната мрежа по възлови улици към квартал „Заряница“. Ремонтът обхвана почти едновременно и двете главни улици, водещи към жилищния комплекс. Това предизвика уместни въпроси, но въпреки всичко обществеността даде време и шанс нещата да се случат. Семействата в „Заряница“ се примириха с режима на водата, прашните улици, подходящи за декор на стар американски уестърн, мръсния въздух, затрудненото движение сред ями и строителни материали и т.н. Направиха това в името на по-добро бъдеще. Защото всички знаем, че без да има ремонт, няма как нещо да бъде подобрено. Няма да коментираме колко и как се работеше, защо се процедираше по този начин, защо беше блокиран достъпът до един от „най-живите“ и големи квартали в града. Тези въпроси не са задавани, когато е трябвало, а ако са били зададени – останали са без отговор. Continue reading