Началото на „Пътеката на мъдростта“

Преди дни, ние, стоящите зад идеята „Заедно за Берковица“, подехме нова инициатива, която носи името „Пътеката на мъдростта“. Тя ще бъде осъществена по протежението на пътеката към връх Ком и ще се състой в поставянето на дървени табелки, изписани с цитати на хора, останали в историята на нашата страна.

Началото на кампанията бе дадено с цитат на Боян Петров. Не мисля, че има нужда да споделям с Вас кой е той и какво е направил. Важното в случая е друго. Че в днешно време се стремим да черпим сили от миналото , за да живеем в настоящето. Не, няма нищо лошо в това, но дали уповавайки се на миналото, на стореното преди десетки години, можем да се презаредим до нужната ни степен. И дали така, по този начин, не пропускаме героите на днешното време, нашите съвременници, които с делата си , освен , че прославят родината ни, я изкачват на един друг пиедестал, който ние, обикновените , вечно загледани в миналото , не виждаме.

Такъв човек бе Боян Петров. Човек, който покоряваше върховете на света. В пълния смисъл на думата. Освен със своите забележителни подвизи в областта на алпинизма, той направи забележителни открития в областта на биологията и екологията. Неговите открития и изследвания в областта на Спелеологията са основа, върху която години наред ще надграждат и ще се развиват редица млади, талантливи учени. Той постла фундамента на редица бъдещи открития.

Същевременно с това, ще запомним Боян като благ човек, лишен от гордост и предразсъдъци, като смела и вечно заредена с позитивизъм личност, като човек, който можеше да разбуни духовете, като човек, който бранеше природата, който с усмивката и положителното си настроение можеше да накара всеки да поеме по пътя към върха. Не към планинския връх, а към собствения си, духовен. Който може би е по-важен…

Боян даде началото на „Пътеката на мъдростта“, защото освен неговите дела, останаха и неговите думи, които успяват да ни презаредят, да ни вдъхнат кураж и надежда, че върхът, макар и далечен, може да бъде покорен. И не, не говоря само за планинския връх.

Помним Боян Петров и винаги ще разказваме неговата приказка. Благодарим ти за всичко, което направи за нас, обикновените и страхливите, за смелостта, която ни даде и за това, което остави след теб – в полза на тези след теб…

restART Fest или просто Снежи

От днес в Берковица започва restART Fest.  В продължение на няколко седмици градът ни ще се превърне в център на изкуството, на добротворчестото,  на различното и цветното, на музиката , на креативността. Предстоят забавления за малки и големи – специални, ежедневни работилници за какво ли не свързано с рисуване, занаяти, креативност за най-малките, спортни турнири за по-големите, много музика, концерти и танци, допадащи на всеки вкус и възраст, киновечери и много, много други .

В тази връзка, имам изключителното удоволствие да Ви запозная с една прекрасна и усмихната млада дама. Тя олицетворява основната идея на „Заедно за Берковица“, а именно – с действията си да променяме заобикалящата ни среда, да внасяме цветен нюанс в сивото ежедневие и да бъдем положителният пример в ежедневието си. С две думи – ще Ви запозная със Снежи ( Снежина Николова ).

Би ли се представила с няколко думи:

Казвам се Снежина Николова, накратко Свежи.

Преди години имах много свободно време, сега то е запълнено с хиляди неща, проекти, картини и едни прекрасни суперчовеци от XploraBG, където работя като графичен дизайнер.

През свободното си време се занимавам с рисуване, малко благотворителни помощи тук-там с различни работилници и други дейци в София, където главно живея.

Лятото предимно почивам в Берковица, докато се подготвяме за restART фест.

Какво те кара да се чувстваш добре, да се чувстваш в свои води?

Изкуството, музиката, природата и малките неща в  живота.

Какво те мотивира?

Зареждат ме толкова много неща, главно слънцето и хубавото време.

Малкото хора, които са около мен и винаги ми помагат независимо колко глупава и “неосъществима” идея ми е хрумнала.

Зарежда ме и факторът България, тъй като никога не бих я напуснала, колкото и да е “ужасно”, има шепа хора, които продължават да бълват и разпръскват енергията си тук!

Всички малки деца и тийнейджъри по време на всички занятия.

В контекста на restART Fest, какво желаеш да рестартираш в живота си ?

Желая да рестартирам в себе си бързата си мисъл и активност. Упражнявам се по този въпрос и се опитвам да почивам малко повече.

Би ли ми казала нещо повече за Фестивала – неговата идея, цел, защо избра Берковица, какво искаш да допринесеш чрез него и какво искаш да усетят хората през тези няколко седмици, през които Берковица ще бъде притегателен център на цветното, различното, младежкото и разнообразното?

Идеята на Фестивала може да се обясни с няколко думи – мотивация, комуникация, споделяне и креативност. Целта е реализацията на бъдещето поколение.

restART FEST ще се проведе в Берковица, тъй като доста малчугани, тихо е, има търсеното спокойствие, нужно за провеждането на такова мероприятие. А пък и нали е наш роден град, иска ми се да го развием и да покажем, че всичко е възможно с много малко усилия.

Очаквам хората да видят колко много опции има нашият град и колко са интелигентни децата в него! В образованието, комуникацията и реализацията в бъдещето няма възрастови ограничения, защо тогава да поставяме и ние такива!

Спомените запазваме всяка една секунда, но поуката всеки сам я прави и се учи от действията си!

Как виждаш фестивала след време, в какво искаш да прерасне?

В какво искам да прерасне…. идеите и възможностите са доста, но нека времето покаже. За мен е достатъчно, че част от посетителите на фестивала развиват таланта си в професия и започват да градят свои проекти!

Как мислиш, би ли се подобрил животът в България и в частност в Берковица?

Би се подобрил, стига и жителите на града да го повярват, не само техните деца! Нека взимат пример от тяхната активност и мисъл!

Защо живееш все още в България?

България е свещено място, което никога няма да напусна! Имаме си абсолютно всичко, само трябват още няколко крачки, за да го развием и да си го запазим!

Цветно или сиво  – какво е твоето ежедневие?

Определено сивото ми е един от любимите интериорни цветове, но извън стаята всички цветове започват да се забъркват и смесват с всяка секунда!

Малко ще изпреварим събитията, но как виждаш restART FEST другата година?

Всичко зависи от посетителите тази година! Другата година може и да отскочим и да някое друго северозападно градче!

Твоето послание към всички берковчани и твоята покана за Фестивала?

Не подценявайте себе си, хората около вас и мястото, в което живеете! Всичко зависи от вас самите!

Официални покани и билети за Фестивала няма, входът е свободен за всеки с усмивка!

Може да видите пълната програма на Фестивала ТУК


 

Това беше от Снежи. Въпросите са малко, но обрисуват ясно нейната същност, а именно – цветна, позитивна, с усмивка, забързана, инакомислеща, родолюбива, уверена, влюбена в живота  и малко луда 🙂 .

Към нея ние имам специално послание:

Снежи, бъди такава, каквато си – луда, вечно забързана, упорита, недоволна от мързела и апатията, креативна, цветна, усмихната, заредена с енергия и винаги готова да помогне на останалите. Бъди все така пионер и новатор, бъди себе си, въпреки всичко и всички, бъди тази, която знае, че може да промени не само града, а и света. Със своята дейност през изминалите години, със своя хъс и ентусиазъм, ти зареждаш всички нас, хората около теб, даваш ни крила и ни караш да вярваме, че можем да полетим. А с летенето достигаме нови, непознати хоризонти.

Сирените звучат

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“

Днес отбелязваме 142 години от саможертвата и подвига на Христо Ботев и водените от него четници. 142години са само няколко песъчинки в пясъчния часовник на времето, когато става въпрос за подобен гении, завети и дела.

Днес сирените пак ще завият, ще напомнят за героя, за свободата и смъртта. Забързаното ни ежедневие ще спре за минута. Как ще изживеем тази минута , всеки ще реши за себе си – един ще притихне със сведена глава, друг ще продължи по пътя си, а трети пък ще се подиграе. Но дано тази минута стане час, часът – ден, денят – месец и т.н. Нека сирените пищят в умовете ни, нека техният вой разбужда заспалия лъв в нас и нека стихове за Ботев се мълвят и утре. Нека Той продължава да бъде противоречива личност, нека ни разделя, нека ни обединява, нека неговият бурен нрав ни плаши, нека ни е страх от неговото възмездие, нека стремглаво крачим по неговите стъпки – буйно и метежно – като буря, като ураган, като несломима сила в името на народната правда и благоденствие. 

Един ден синът ми ще ме попита за Ботев, за неговото дело, смърт и лобно място. За него историците спорят и до днес. Но аз не бих спорил… Бих разказал на сина си за героизма и саможертвата, за възвишените идеали и посочвайки сърцето му, бих му казал, че Христо Ботев е жив. Той живее в нас, в нашите сърца и умове, напътства ни, дава мощ на десниците ни и ни подава ръка в мигове на отчаяние и безверие. Ние избираме дали да се вслушаме в гласа на Христо Ботев, дали да се вслушаме във вътрешния си глас. И дано този глас ни разтърсва всеки ден, дано ни разкъсва вътрешно и не спира да ни заклеймява, когато отвръщаме глава пред неправдата и проблемите на Отечеството ни.

Ако все пак не чувате този глас, ослушайте се днес в 12:00ч. – ще го чуете… Шепот от миналото отправен към бъдещето… И дори сирените няма да го заглушат…

 

Пепелищата на свободата – 142 години след Априлската епопея

Днес отбелязваме 142 години от славната Априлска епопея – въстанието на българския народ, което промени хода на историята, което оплиска с кръв придворните зали в Европа и което разпали пожара на народното пробуждане – пожар, в който горяха и хора, и църкви. Въстанието от април 1876г., което освободи България.

Въпреки революционния подем, възникнал няколко години преди тази дата, поробена България все още не е достатъчно силна, за да успее в похода за освобождение. Но зрънцето на свободата вече е посято, хората вярват и искат да имат своята независимост, своята Родина. Цената на техните желания е най-високата възможна – най-вероятно ще платят с живота си. И въпреки всичко, те я плащат с охота. Защото живот с окови на врата не е живот. Живот, прекаран с наведена глава и в мълчание, не струва.

Топчето пуква, ек отеква и Българският лев е пробуден за нов живот. Околия след околия, село след село, град след град, се събуждат в името на свободата. Над стрехите се веят знамена, звучат пламенни слова и надеждата изпълва сърцата на все повече поробени люде. „Хвърковата чета“ на Бенковски „лети“ през селата и вдъхва кураж и надежда – като бяла лястовица. За момент мечтите надделяват над реалността. Но далечният хоризонт се изпълва с облаци от прашоляк и дим – идва поробителят… И потичат потоците от кръв, въглени и пожари изпълват нощната тъма. Писъци, стонове, зловония, ехиден смях от тирани с фесове на главите, звучат навред. И след това тишина… Тишина, толкова страшна и безметежна, прекъсвана от пукота на горяща църква и плът. Тишината на смъртта, победила топовния екот на черешовите топчета. Но смъртта на героите е толкова горделива, че прави победата на башибозука жалка.

Топовният салют в чест на предстоящата свобода, предизвикан от онези невзрачни черешови топчета, е отекнал над Европа. Нарушил е самонадеяната тишина сред т.н. политически елит. След толкова кръв, насилие, нечовешка жестокост и обезценяване на човешкия живот, никой не може да мълчи. Дори и самозабравилите се „Велики сили“. Въстанието успява! Цената е платена! Походът към свободата започва и не ще има сили, които да го спрат! Защото няма по-голяма сила от онази, която идва от сърцето и не пита разумът, няма по-силна армия от тази, в която се бият и живи, и умрели. Няма по-голяма сила от желанието за свобода и готовността да жертваш себе си. Защото „Какво тук значи някаква си личност?!“, когато има нещо по-важно от всеки един от нас – свободата на Родината и на бъдните поколения.

Въстанието е потушено с много кръв, нечовешко, животинско насилие. Но от гробниците на героите и от пепелта на пожарите, подобно на птицата Феникс, се ражда Свободна България. Continue reading

„Menar Film Fest“ в Берковица

Днес посетих филмовия фестивал „Menar Film Fest“, провеждащ се в Берковица. Неговото начало беше поставено вчера – 12/04/17г. Ще продължи да радва жителите и гостите на Берковица до понеделник.  Фестивалът предоставя неповторима възможност на берковчани. Филмите, които може да гледате през останалите три дни, ще Ви пренесат в един различен свят – свят, непознат за повечето от нас, свят, извън светлините на прожекторите, свят, изпълнен с духовност, култура, пейзажи, цветове, смисъл. Кадрите ще предизвикат сетивата Ви, ще разчупят рамките, които си поставяме всекидневно, ще Ви обогатят духовно и морално.

Днес имах щастието да присъствам на прожекцията на филма „Култ“. Признавам си, бях скептично настроен – не съм гледал подобни филми, не знаех дали ще ги разбера или дори дали ще привлекат вниманието ми. Но мнението ми се промени след 2-та минута. Кадрите скачаха от държава на държава, от континент на континент, разкриваха нови хоризонти в културния и религиозния ми кръгозор, обогатяваха общата ми култура и ме накараха да се замисля. Чрез този филм, ние, зрителите му, се докоснахме до едни непознати светове и съзряхме вярата и култа в различните им форми.

Съвет към всички – отделете поне два часа от времето си, посетете фестивала и се насладете на магията на киното – неподправено, лишено от комерсиализъм и изпълнено със смисъл.

Поздравления и благодарности към организаторите на фестивала. Чрез техните усилия ние се докосваме до едно различно и увлекателно кино, обогатяваме се духовно и културно и се наслаждаваме на различно и неподправено филмово изкуство.

Може да посетите фестивала в конферентната зала на хотел „Кръстева къща“. Пълната програма на фестивала може да видите ТУК , а информация за него и филмите, може да прочетете на страниците на Forest Media.