143г. свободна Берковица

„На 1877 лето се освободи градат Берковица от турското иго, месец декември четвърти ден, денят бил неделя, денат доши русите на часат десет по ала турка. Аз написах учител….. и от добро желател на поколението….“

Преди 143г. Берковица и берковчани посрещат с песни и радостни възгласи свободата си – онази свобода, така бленувана и изстрадана не само от тях, но и от целия български народ.

Преди 143г. Берковица получава шанс за едно ново начало. Последвалите години ще донесат на града ни заслужено място на картата на България и не без основание, Берковица ще стане един от важните градове в и за Северозапада. Индустрията ще издигне заводи, занаятчиите ще ваят чудни творения, по природните ни красоти и богатсва ще се захласват хора от близо и далеч. Берковската песен ще озвучи страната, а музиканти и танцьори ще носят усмивки по лицата. И още, и още какво ли не… Както се казва – и ние сме дали нещо на света.

Преди 143 години берковчани са отпразнували свободата си по един прекрасен начин – запретнали са ръкави и са започнали да творят бъдещето си. Нашите родители, баби и дядовци, са оставили своя отпечатък в Берковица и Берковско – според някои повече, според други – по-малко. Днес живеем в града, съграден от техните действия, бездействия, успехи и несполуки, от техните решения, желания и мечти. И го обичаме – такъв, какъвто е.

Нека днес отново си напомним, че от нас зависи какво ще оставим на децата си, на града си и на страната си.

Честит празник, Берковица!

Върви напред и нагоре и нека крачките, които понякога правиш назад, да бъдат твоята засилка в стремежа ти към заслужен възход!

Честит празник, берковчани!

Бъдете верни на корена си и истински в делата си!

Да бъдем будни

Честит Ден на народните будители!

Поклон пред делото на онези наши сънародници, които в смутни години са давали надежда и кураж на околните в стремежа им към по-светло и достойно бъдеще.

Нека бъдем пример за околните, да подкрепяме думите си с дела и да не се отклоняваме от пътя на правдата, без значение от цената, която трябва да заплатим за това!

И днес сред нас има народни будители, и днес те развяват знамето на националния подем, и днес те отстояват културната идентичност на нашия народ, и днес те не скланят глава пред трудностите и неправдата. От нас зависи дали ще последваме техния пример или ще извърнем глава в търсене на по-лесен начин за оцеляване.

Вярвам в силата на националния дух и в чистите намерения на днешните будители!

Честит празник! Бъдете будители!

ХАЙДУШКИ ВОДОПАДИ – ОАЗИС ДО БЕРКОВИЦА, НО ДОКОГА?

Драги приятели и съграждани,

Хайдушките водопади са една от атрактивните природни забележителности в нашия регион, която привлича туристи от близко и далеч. Малко са гостите на града, които не отделят няколко часа, за да се насладят на хладната прегръдка на гората и да послушат ромона на планинската река.

Тук обаче поставяме едно голямо „НО“!

С годините сякаш свикнахме пътят към Водопадите, реката, както и самите те, постоянно да са занемарени, замърсени и не само че не привличат туристи, но и отблъскват ентусиастите, решили да посетят тази природна забележителност. Случвало се е да се предприемат някакви мерки с цел облагородяване, но те винаги са половинчати и прекалено краткотрайни, лишени от всякакъв контрол и бъдещо развитие. Неведнъж се е налагало „Заедно за Берковица“, заедно с познати и приятели, да разчистваме от боклуци – не само пътя до водопадите, а и гората и реката около него. За самия път дори не е нужен и коментар.

Едни от основните опорни точки, използвани от всяка една местна власт през последните 15 и повече години, са „голяма част от терените са частни“, „няма подходящ проект“ и т.н. Но дали това може да бъде сериозна пречка в стремежа ни да развием, облагородим и популяризираме този туристически обект? Не само за гостите на града, но и за самите нас – берковчаните, които търсим прохлада в летните горещини, трошейки колите си по подобието на път, натоварени с оборудването за къмпинг или возейки малките си деца.

Публикацията продължава на посочения линк:

Continue reading

Право на избор (ГЛАСУВАЙ ДОСТОЙНО)

Представяме Ви нашето ново видео, озаглавено „Право на глас“. В него поставяме акцент върху възможността да се наложим над купения вот и защо е важно всички ние да се възползваме от делегираните ни права в избор на по-добро и достойно бъдеще.

В изборния ден ние ще отделим 30 минути от времето си, за да спечелим 4 години право на мнение и позиция. Не желаем апатията да бъде определяща за бъдещето на децата ни. На 27 октомври ние ще гласуваме. Гласувайте и Вие . Докажете ни , че ненапразно вярваме във вас. Бъдете достойни.

Моля, споделете това видео, за да може посланието ни да достигне до повече хора и ЗАЕДНО да се наложим над купения вот. Стига друг е говорил вместо нас, нека извикаме силно, че ние ще решим какво да е бъдещето на града ни, децата ни, на страната ни. Благодарим Ви!

Скромна лепта за надежда и усмивка

В навечерието на Коледа „Заедно за Берковица“ за пореден път ще организира своята кампания „Сподели обяд с пенсионер в нужда“. Тя ще бъде проведена на 8-ми декември и се надяваме да обхване още повече села и нуждаещи се. Повече информация:

Информация за събитието на 08/12/2018г.

Страница на кампанията „Сподели обяд с пенсионер в нужда“

Страница на „Задно за Берковица“

В края на публикацията може да видите видео от Великденската ни кампания.

Кому е нужна тази кампания и защо ще бъде проведена отново?

Северозападът е най-бедният край в България. Факт! Но всички ние си мислим, че знаем колко е страшно и трудно, че разбираме мизерията, бедността и самотата. Нищо не разбираме, не можем дори и да си представим…  Мислим си, надяваме се, че разбираме трудния живот на хората, болката и страданието , с което се сблъскват всяка минута. Докато не отидем при тях и не видим с очите си, не усетим с дъха си и цялото ни същество не потръпне от страх, мъка и безпомощност. Тогава осъзнаваме колко страшно е да си на тяхно място.

В околните села част от хората живеят на ръба на мизерията, далеч под социалния минимум, далеч от разбирането ни за живот. Самота, бедност, студ, тъмнина, страх … За нас в повечето случаи това са просто страшни думи и усещания, с които може би сме се сблъскали, но дори и да е така, това е било за кратко, с ясната идея и надежда, че ще дойде по-добро време. За голяма част от възрастните хора тези усещания и възприятия са ежедневие и несломимо статукво. Голяма част от тях вече не хранят надежда, че нещата биха се променили дори за миг, те се носят като сенки между двата свята – този, сегашния, лишен от мечти и надежди и онзи, отвъдния, в който надеждата за светлина и спокойствие, е още жива. Гледаш ги, хора от плът и кръв, а всъщност призраци – очите им пусти, тъмни, насълзени, гледаш в тях и немееш. Човешка трагедия, нелогична за този и миналия век, за мирно време и развита цивилизация.

Continue reading