Нищета, самота, надежда и вяра – впечатления от „Сподели обяд с пенсионер в нужда“2018г.

Преди дни разговаряхме с приятел за последната кампания на „Заедно за Берковица„, а именно „Сподели обяд с пенсионер в нужда„.  Той се интересуваше какво ни е накарало да се занимаваме с нещо, което въобще не е наша грижа, нещо, за което трябва да се грижи държавата, нещо, за което никой не ни е молил. И тогава тези въпроси предизвикаха в мен други такива, започна една главоблъсканица, целяща да открие най-правдоподобния отговор, лишен от излишен драматизъм, а състоящ се основно от прагматизъм и нормално стекли се събития. 

Започнах с това, че кампанията се провежда за пети път от „Заедно за Берковица“. Без да искам се залутах в класическия пропаганден жаргон и следвах поетапните стъпки на опорните точки. В този момент спрях и реших да предизвикам съзнанието си и спомените си. Те откриха пред мен онези картини, до които ние се докоснахме в онази събота, в която раздавахме хранителни пакети на възрастните хора в крайна нужда в околните на Берковица села.

Няма как да бъде описана мотивацията ни. Това са емоции и желания, които те обземат, видял веднъж мизерията, в която живеят твоите сънародници. Знаеш, че никой няма да им помогне и не можеш да се примириш с това. Запретваш ръкави и действаш – алтернатива няма. Защо ние или защо аз – ами, защото други няма.

Тазгодишната кампания беше тежка за нас, хората от „Заедно за Берковица“. С годините ние бяхме изградили познанства и приятни взаимоотношения с голяма част от хората , на които помагахме. За съжаление тази година, някои от тях не ни посрещнаха пред схлупените си къщи. Според някои това може да се класифицира като нещо нормално , но не е така. Може би щеше да е нормално, ако хората бяха завършили земния си път поради старост или тежка, неизлечима болест. Е, някои от хората, които загубихме тази година си отидоха от недохранване, мизерия и студ през зимата, която така и не успяха да прекарат. И тук веднага се сещам за онзи първи път през 2015г., в който посетихме Севда, живееща в нещо подобно на обор, без врата и прозорци без стъкла, в края на декември, цялата в черна пепел, с напукано лице, влакнеста коса, но с усмивка – странна за положението й , но усмивка… Севда, на няма и 50 години… Тази жена вече я няма… Загина – гладна, премръзнала, самотна. Всичко това в европейска България по време на нашето европредседателство. Въпреки усилията, положени от местния кметски наместник. Просто държавата е такава – зла мащеха. Черна действителност. Continue reading

Пътят към Европа минава през „Заряница“*

* квартал в град Берковица

Статията има за цел да обясни защо вместо указателна табела към квартал „Заряница“, трябва да бъде поставена табела с цитат от Данте – „Надежда всяка тука оставете“.

Вече няколко месеца десетки семейства в берковския квартал „Заряница“ живеят на ръба на нервната криза. За нещастие тези семейства попаднаха между челюстите на един „звяр“ – общинската ремонтна дейност.

В средата на жаркото лято на 2017г. започна ремонт, целящ смяната на водопроводната мрежа по възлови улици към квартал „Заряница“. Ремонтът обхвана почти едновременно и двете главни улици, водещи към жилищния комплекс. Това предизвика уместни въпроси, но въпреки всичко обществеността даде време и шанс нещата да се случат. Семействата в „Заряница“ се примириха с режима на водата, прашните улици, подходящи за декор на стар американски уестърн, мръсния въздух, затрудненото движение сред ями и строителни материали и т.н. Направиха това в името на по-добро бъдеще. Защото всички знаем, че без да има ремонт, няма как нещо да бъде подобрено. Няма да коментираме колко и как се работеше, защо се процедираше по този начин, защо беше блокиран достъпът до един от „най-живите“ и големи квартали в града. Тези въпроси не са задавани, когато е трябвало, а ако са били зададени – останали са без отговор. Continue reading

140 години свобода, Българийо!

И писа със своите кърви: СВОБОДЕН!

Днес България отбелязва 140 години от своята свобода. 140 години по-късно ние сме свободни, ние нямаме ятаган около шията, ние имаме права като всички останали, ние продължаваме да бъдем българи, населяващи страната България. И толкоз…

Днес е денят, в който трябва да склоним глава пред онези герои, оставили кости и кърви по долини и планини, днес е ден за почит пред тези, които ни осигуриха свободата – българи, финландци, руснаци и много други.

Днес е и ден за равносметка – свободата не е даденост, свободата трябва да бъде заслужена. Да бъдем свободни е право на всеки един от нас, но с това право следват и задълженията. А днес ние не мислим за тях. И от тук следват и нашите проблеми.

Днес България празнува. С нея празнуваме и ние. Но утре България и Берковица отново ще бъдат скучни и сиви. Отново ще се лутаме из тегобата на делника. И всичко това, защото ние не се борим за нашата свобода.  Берковица може повече, ние можем повече.

Както беше казал нявга поетът – „Нужна е революция…“ – Ние бихме добавили – „революция на съзнанието, революция в самите нас“. Промяната започва от самите нас. Защото – „Глас народен – глас божи!

Честит празник, приятели! Бъдете горди, че сте потомци на този народ, бъдете горди, че нашият град надживя Римската империя и запази името си. Днес ние отбелязваме 140 години от една епична саможертва, саможертва без аналог. Макар и песимистични, горните редове са истинни, но ние можем да ги променим. Да, ние! Ние определяме бъдещото си. То ни принадлежи!

„Глас народен – глас божи!“

Честита годишнина от освобождението на България!

Интервю за „Зовнюз“, гр. Враца

Вашата визитна картичка:
– Име – Димитър Манов
– къде сте роден – в Берковица
– къде и какво сте учили – Монтана, Финансово стопанска гимназия Васил
Левски“, Пловдивски университет – „Паисий Хилендарски“ –
специалност „Психология“ – прекъснал
– къде работите – занимавам се с частен бизнес
– от кога се занимавате с настоящата си дейност – през годините съм
участвал в различни неправителствени организации, в „Заедно за
Берковица“ съм от самото начало – 2012г.

Кога и как бе създадена организацията „Заедно за Берковица”?

Стартирахме в края на 2012г. „Заедно за Берковица“ бе създадена като инициативна
група от приятели, които желаеха да вземат дейно участие в промените в град
Берковица. Първата инициатива целеше облагородяване и почистване на няколко
паметника в града. По този начин запознахме обществеността с бъдещите си планове и
логично след това последва увеличване на членската ни маса. Днес „Заедно за
Берковица“ вече е неправителствена организация – сдружение „Бъдеще и развитие
2020“. Сдружението се явява наследник на дейността на „Заедно за Берковица „ през
годините. Благодарение на него смятаме да реализираме голяма част от целите си, да
разгърнем своя потенциал в по-големи проекти и начинания, които да оставят траини
промени в града под Ком. Continue reading